- Акад. Велев, стигнахме до един от най-съществените въпроси – какъв е произходът на населението в Македония? Има ли достоверни свидетелства за това?

- Да, има и те са от чуждестранни пътешественици и учени, които са единодушни за българския произход на населението в Македония. Тези сведения са описани в съхранените до днес пътеписи, писани в различни исторически периоди, когато авторите им са преминавали през македонски села и градове. Българският историк Илия Галчев е успял да събере и публикува в книгата си „Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането“ всички публикации на тези чужденци, пътували из Македония по това време.

- Нека се спрем по-подробно върху изследванията на г-н Илия Галчев…

- Ще започна с Лоренцо Бернардо, роден през 1591 г., дипломатически представител на Венеция в Цариград: „… Струга е… по-скоро село… На излизане от Стружката равнина се минава (по) един мост, който е граница между България и Албания. Българите говорят славянски език, но са от гръцка(та) вяра… Битоля е един български град…”. А когато посланикът стига до Солунския залив и устието на р. Вардар, което е на 5 км от града, той отбелязва: „… Тук има мост, който е границата между България и Тесалия“.

Но ето какво твърди и турският пътешественик Хаджи Калфа (1614-1655), който описва селищата в Македония. Той преминава през Хрупища, Битоля, Костур, Лерин, Прилеп, Охрид и др. и сочи, че жителите там са българи. И още: турският писател Евлия Челеби (1611-1682), пътешественик и географ, описва наблюденията и преживяванията си в Македония по следния начин: „… Оттук (Кратово), като тръгнахме на изток, минахме през българското село Нагоричани… Откак вървяхме час и половина към север, стигнахме село Извор… Това е българско село (и) има сто и петдесет къщи…”. За Прилеп пише: „… Изобщо тук (в Прилеп) се говори български език… Всичката рая е българска…“.

- Има ли и други авторитетни свидетели?

- Те са десетки, но ще цитирам най-популярните от тях.

Католическият архиепископ Петър Богдан (1601-1674) пише: „… Охридският архиепископ на провинция България, в която лежи гр. Охрид, няма право да се меси в работите на Сърбия”. А по повод границите на българските земи отбелязва: „… България се нарича днес цялата оная земя, която се зовяла Първа Горна Мизия, част от Долна Мизия, цяла Тракия… И по-голямата част от Македония, цялата Морава, та до Охрид, до пределите на Албания и Гърция и от Сърбия на изток до Черно море“.

През 1655 г. посещава град Охрид: „… градът припада на царство България и е неин град и днес всички, които живеят вътре в града (крепостта), са българи…“.

Или да вземем френския консул в Солун, Феликс Божур. В своето съчинение „Военно пътуване в Отоманската империя” (1820) твърди: „… Някои от селата, що се срещат по пътя от Щип за Велес и от Велес за Скопие, се обитават от българи християни, чиято работливост и чистота контрастират с мързела и нечистотата на древните християни. Селото Ала Клисе (Постол) на пътя между Солун и Енидже Вардар е населено с българи…“.

И още един французин - Франсоа Пуквил (1789-1801), консул в Янина. В книгата му „Пътуване в Морея, Цариград и Албания” четем: „… планината Шар планина изглежда естествена граница между България, Сърбия и Илирия… Населението на Крива Паланка е българско… както е и българско населението северно от Костур към Лерин… В долината на Преспа има 46 български села, населени от 2300 семейства, или 11500 жители…“.                

- А има ли сръбски свидетелства? Питам Ви, защото и до днес сърбокомунистите в Скопие са най-яростните антибългаристи, най-активните македонисти…

- Ще Ви цитирам Герасим Зелич, сръбски архимандрит. Минавайки през Солун през 1764 г., той пише следното: „… У нему е понай-висше турци; но има и евреjа, гръка и бугара. Ту се говори и гръчки и бугарски, а понайвисше турски…“. Или да вземем Йован Раич (1726 -1801), сръбски архимандрит, историк. Според него Косово е южната граница между сръбската земя и Българска Македония. Вижте какво отбелязва и Димитри Давидович (1788-1838), сръбски историк в своята „История на сръбския народ“. В приложената към нея карта на градовете той ситуира Ниш, Враня, Скопие, Велес и др. като български. А проф. Дежарден през 1853 г. отпечатва етнографска карта на Сърбия и земите, в които се говори сръбски език. В нея не се споменава дори и малка част от Македония, която да принадлежи на Сърбия или да е населена със сърби.

- Доколкото си спомням, сръбският писател и етнограф Вук Караджич, живял между 1787 и 1864 г., публикува народни песни от Македония и ги нарича български песни… Но през 30-те години на XIX в. застава на сръбски шовинистични позиции.

- Да, но Стефан Веркович, друг сръбски учен етнограф (1827-1893), пише, че населението в Македония е българско. Той престоява в Македония 10 години, от 1850 до 1860, след което публикува сборника „Народен песма македонски бугара”. Тези песни са събрани от Серес, Велес, Крушево, Дебър и др. В предговора към сборника той съобщава: „… Я сам ове песме назвао булгарскима, а не словенскима, због тога ер данас кад би когод македонског словенина запитао: „Што си ти?“. С места бы отговорио: „Я сам болгарин, а свой езык зову болгарским…“. През 1889 г. Веркович публикува в Петербург „Топографическiй – етнографическiй очеркъ Македонiй”. Тук той е още по-категоричен, като пише: „… Все македонскiе славяне изключително називает себя болгарагами…“.

- Да продължим с други свидетелства, достигнали до нас…

- Ще спомена някои в телеграфен стил, защото са много. Еспри Мари Кузинери, чиновник във френското консулство в Солун. В книгата си „Пътуване в Македония” (1820) той отбелязва „… цялото Солунско поле е населено от българи, също и цялата Воденска епархия, Мъгленско… В Скопие се намират много българи“. Ами Буе (1794-1881), френски геолог и пътешественик, пише: „… Българите заемат България, Долна Мизия и най-голяма част от Северна Мизия; същите образуват главното ядро на населението в Македония с изключение на най-крайната и югозападна част от Костур…“.  Давид (Дейвид) Уркарт (1805-1877), английски дипломат, свидетелства: „… потурчени българи заемат планинските места. Ония, които са си запазили вярата, обитават равнините на Македония, Епир, България и Тракия, в околностите на Битоля, Солун, Янина, Ниш, София, Пловдив и дори Цариград. Те са изложени прочее на една тиранична власт и на немилостив гнет…“. Ксавие Хьошлинг (1802-1883), белгийски икономист и статистик, отбелязва: „… Българите обитават страната, която носи тяхното име, т.е. по-голямата част от Румелия и Македония, множество окръзи от Тесалия, Албания, Сърбия. Българската раса достига 4 500 000 души, от които само 2 000 000 живеят в България“.

- Наистина не можем дори само да споменем всички свидетели… А руски извори има ли?

- Ето част от тях. Юрий Иванович Венелин (1802-1839) е първият руски учен, който посещава Македония и земите, населени с българи, и твърди: „… коренните обитатели на Македония са българите, как нито се намират също в Албания и Тесалия… Българите вредом населяват Македония…”. А ген. Иван Петрович Липранди, участник в руско-турската война, след пътуването си в Македония пише: „… В Охридско българите били наполовина примесени с албанци. А българското племе обитава на север до р. Дунав, от устието на р. Тимок, на изток до Черно море, на юг до Босфора, Мраморно море, Дарданелите и  Егейско море; на запад - до границата на Албания“. Руският историк Александър Гилфердинг (1831-1872) пише: „… населението на юг и изток от Шар планина е българско…“. Проф. Виктор Иванович Григорович (1815-1876) след двегодишно пътуване из Европейска Турция пише за гр. Охрид, че най-много в него са българите, в Струга има българи и албанци, а в Ресен са само българи. Дори граф Николай Павлович Игнатиев (1832-1908) споменава в мемоарите си: „… Две трети от Македония и Тракия са населени с българи“.

 

- Интересно е мнението и на Виктор Берар, френски общественик…

- Да, той е автор на редица трудове, посветени на Омир, Източния въпрос и Македония. Той заявява, че по отношение на народността на населението на Македония няма никакво съмнение, че е българско. Той пише, че най-често срещаните думи в Македония са: „Я съм бугарин“, „Македонските селяни се казват българи. Струга е българска, Охрид е български, български е Ресен, косовският вилает може да бъде поле за борба между българи и сърби, ала в Битолския вилает българите добре знаят, че нямат друг освен един неприятел – гъркът…“.

- Има ли подобни твърдения и от гръцки свидетели?

- Да, ето какво пише гръцкият историк А. Арвантинос в своето двутомно съчинение: „… В Пелагония е разположен новият град Битоля, наречен още Монастир, с 20 000 жители. Християните му жители говорят изобщо български език…“ (т. ІІ). Според него с българи са населени още градовете Негуш, Прилеп, Струмица, Тиквеш и др.

Сподели във Facebook