- Акад. Велев, в един от предишните ни разговори за първите предатели сред българите от Македония споменахте и името на Димитър Благоев. Доскоро Дядото беше най-таченият, най-авторитетният деец и учител на това политическо движение, което управляваше България от 1944 г. до 1989 г. и което все още има влияние у нас…

- Димитър Благоев, основател на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), е един от първите македонисти. През 1885 г. той пише в „Кратки бележки из моя живот“: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина...“. А години по-късно Дядото декларира антибългарските си позиции по време на сесия на ХVІІ Обикновено народно събрание. От трибуната на българския парламент той ругае прабългарите и отрича, че е българин.

- Ето какво четем в Стенографски дневници –  І-ІІІ, 1914-1919 г.:

- „Д. Благоев: Българското племе, един грозд, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последния стадий на варварство, когато току-що се формираше като съюзи на племена, за да мине по-нататък, в периода на цивилизацията, в нация. И тази по-организирана част (бел. ред. - има предвид прабългарите), която главно стоеше на едно по-ниско варварско стъпало, грабителски жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито да било средства, се нахвърли върху славянските племена да ги завладее. Но тези племена (бел. ред. - има предвид протославянските племена) въпреки това, че бяха неорганизирани, водеха дълго своята борба против това българско племе.

 

- Нека уточним, че българското село Загоричане е изгорено по времето, когато българите в Македония са избивани и прогонвани от родните си места от върлуващите андарти – гръцките въоръжени банди, които действат с одобрението на турските власти.

- Ще приключа с още един цитат на Благоев, този път от 1886 г., отнасящ се за отношението му към съединението на Княжество България с Източна Румелия: „Сега вече е доказано, че 6-й Септемврий е изцяло работа на принца Батенбергский, извършена за достигане на свои цели, че този принц се подигра с народните чувства за своя лична изгода, че пехливанинът 3. Стоянов послужи в ръцете на принца Батенбергския за маша, че 6-и Септември е дело, направено против интересите на българский народ“. Цитатът е от Д. Благоев, „Нашите апостоли“.  По-късно по време на войната за обединение на България той произнася остри речи, в които обявява тази война за империалистическа, водена в интересите не на българската нация, а на българската буржоазия. За позицията му на национален предател е възнаграден от комунистическия режим, като се преименува главният град на Пиринска Македония от Горна Джумая в Благоевград.

- А кой е Кръстю Мисирков?               

- Той е непоследователен ренегат. Роден е българин от с. Постол, Ениджевардарско, през 1874 г. Баща му е бил селски кмет. Отначало учи 6 години в гръцко училище. През 1899 г. Кръстю под името Крета Петкович постъпва в създаденото от ордена „Св. Сава“ училище за македонски българи в Белград, където се подготвят пропагандатори на сръбската идея в Македония. Там завършва учителска школа като стипендиант на сръбското правителство. После Мисирков заминава за Русия и учи в Полтавската духовна академия, а през 1902 г. се дипломира с права на гимназиален учител по история в Санктпетербургския университет. В Петербург става един от основателите на „Тайния македоно-одрински кръжок“ на българските студенти в Петербург. Връща се в Битоля и постъпва на работа като учител на Българската екзархия. Тук обаче се дистанцира от революционните кръгове на града и установява близки контакти и сътрудничество с руския консул А. А. Ростковски. Руският консул е открит противник на ВМОРО и на подготовката на предстоящото Илинденско въстание. След разгрома на Илинденското въстание се поддава на внушенията и натиска на сръбския и руски консул в Битоля да се обяви за „македонец“, като започва да проповядва обособяването на „македонски език“. След Илинденското въстание той заминава отново за Русия. Тук става член на „Славяно-македонското научно-литературно дружество“, в което започва да изнася беседи на тема „националният македонски сепаратизъм“.

- Коя е причината за тази позиция на Кръстю Мисирков?

- Нека не забравяме, че учи дълго време в Сърбия и е пропит от антибългарската пропаганда на „Македонския клуб“, който защитава под път и над път идеята за „македонски национален сепаратизъм“. Той следва дълго време в Русия, която по това време подкрепя позициите на т.нар. „ренегати македонисти“, проповядващи тезата за „национален сепаратизъм“. Кръстю Мисирков вижда, че официално Русия е против подготовката на въоръжено въстание в Македония и Тракия и една възможна военна намеса на България предопределя отрицателното му отношение към делото на ВМОРО и организираното от нея Илинденско въстание. За това си поведение той търси оправдания в големия брой жертви и разруха на селищата на Македония, участващи във въстанието.

- Но през ноември 1903 г. пристига в София?

- Да, тук той има намерение да основе „македонски кръжок“ за разпространение на идеите на „националния сепаратизъм“. Но от този момент започват превъплъщенията на Кръстю Мисирков ту в „македонист“, ту в „български патриот“. КукаВ последните години на живота си Мисирков живее и работи като гимназиален учител в България и пише: „Дали ние наричаме себе си българи или македонци, не е от значение, защото винаги ще се отделяме от сърбите и ще имаме българско самосъзнаниеКука“. След 1945 г., когато се създава Р Македония, македонистите го издигат в кумир и го обявяват за „основател и баща на македонската нация“, без да се интересуват от факта, че цялата останала част от живота си е посветил в защита на българската национална кауза в Македония.

Сподели във Facebook