Акценти

16 Февруари 2016

1643

Румен Леонидов

 

- Акад. Велев, между знаковите български будители в Македония има и един със странното прозвище Джинот… Кой е Йордан Хаджиконстантинов и какво е сторил за родната ни духовност?

- Джинот наистина е знаков книжовник, учител, журналист, поет, драматург и ярък будител. Роден е във Велес през 1818 г. Васил Кънчов в своята монография „Град Скопие“ дава следния портрет на Джинот: „Джинот водил строг монашески живот, останал неженен до смъртта си, хранил се и живял много скромно, но се обличал хубаво и мразил ония, които занемаряват дрехите си и чистотата на тялото си. Винаги имал чиста бяла риза, добре колосана, хубава връзка и красиви европейски дрехи. Имал ръст по-долу от среден, бил е сух и имал тънки приятни черти на лицето. Очите му били живи и погледът остър. Той е бил човек много самонадеян, имал е хубав увлекателен говор и е пленявал простолюдието“...

- Казвате, че е бил учител…

- Да, той учителства в различни градове. И въвежда в Македония взаимоучителната метода при обучението. Държи пламенни речи и изпраща пълни с патриотични възгласи дописки и диалози до „Цариградски вестник“. Води непримирима борба с гръцките фанариоти и османските властници. Със своята горда и непреклонна вяра в народа си, със запазен морал и със способността си да бъде героичен Джинот обикаля цяла Македония и Югозападна България, за да опознае не само родната земя, но и да проповядва просвещение, будност и национално достойнство. Онова, което наблюдава в живота на българите и на другите народностни групи, той изнася в печата – все с желание да поучава и да съдейства за събуждането на българското у своите братя. Неслучайно народът го нарича Джинот – неспокойният дух на родолюбието, на народността ни, който броди из Македония и пали у всеки сънародник угасеното кандилце на българското самосъзнание.     

- Нека цитираме част от неговите текстове…

- С удоволствие. Ето: „Траурно облечена жена представя спяща България. При нея идат един след друг разни апостоли и се опитват да я събудят. „Ставай, клета Българийо! Ставай! Не е вече време за спане!" – провиква се апостолът. Но България не чува, сънят й е дълбок, почти гробовен. Оня, който я буди, се отчайва и със сълзи се оттегля от сцената. Иде друг: „Ставай, майко Българийо! Ставай, че руси, сърби, гърци... всички се събудиха, само ти спиш!“. Този път будителят започва и да дърпа спящата, да я разтърсва, но тя все още не се пробужда. Дохожда трети – и той говори, вика, плаче, тегли... и най-после с тръба тръби в ушите й. Едва сега България се събужда. Будителят и публиката плачат от възторг и умиление...“. Такъв театър е уреждал преди деветдесет години Джинот в българско Скопие. То е било жива илюстрация на собствените му усилия, като и на усилията на всички като него, които днес тачим като първи будители на българската свяст.

- Това обаче не става безнаказано, нали?

- Нещо повече – Джинот е отстранен от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие Йоаким Скопски. После, при посещението на великия везир във Велес през 1861 г., гръцкият владика Венедикт обвинява Йордан Хаджиконстантинов, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат на този донос той е арестуван и е принуден да измине пеш под конвой стотици километри до мястото на заточение – Айдин, Мала Азия. При жестоките изтезания по пътя изгубва едното си око, поради което получава прякора си Джѝнот. Но дори и по време на заточението той остава силен дух, учудващо несломим. Освободен след застъпничеството на цариградските български първенци, той се завръща във Велес през 1863 г. и се отдава изцяло на просветна дейност.  Джинот изповядва веруюто си по следния начин: „Ако ме пита някой школски человек, си ли ти болгарин? Аз полно ответам: болгарин сам. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство. Прави болгарин не лажи, не завидуйе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин е производан от Бог, Болга ря река, Бога Ри, а прилагателно неправилно степенно: Болий, Болший, виший, величайший. Поистине, нема по-величествено от болгарин. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствуе, верност има, гостолюбие, страх Божий, почитание своего Царя...“. Ще ми позволите и още един съществен цитат?

- Разбира се…

- „Ради това аз съм болгарин и моето благородно болгарство не мя допуща да не бидам добър, за това имам вера, и надежда, и любов, и человечество, и учителство, сос което туне делим роду моему, и кой иска без лицеприятие, и без пристрастие учител – ето кой сам во пламени рачения, разпален сам подобно Етна и Хекли, и Вулкан диамантов венец ми кова. Нека служам роду моему ако и за крива Бога! Не е честно мене, болгарину, да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, болгарин е любител всякое добро, болгарин е срамота да се отрицува от своят род и язик... За това должни сме да ся жертвуваме за братята наши, пресладки болгари!“

- Какво трябва да знаем за книжовната дейност на този пламенен патриот и велик българин?

- Джинот знаел добре гръцки, турски, албански, румънски и цигански – дори се заел да прави сравнителен речник. Събирал стари ръкописи и други културни паметници, за които печатал проучвания и в „Гласник друшства српске словесности“. Подобно на Ив. Богоров дава интересни описания на някои български градове – Враня, Велес, Прилеп, Струмица, Дойран, Кукуш, Скопие и др. Училището на Джинот в Скопие привлича ученолюбиви младежи от Куманово, Призрен, Тетово и други по-далечни и близки селища. Макар и да бил извънредно строг, непримирим и дори надменен, Джинот се ползвал в Скопие с обща почит.

- Интересна е учебната програма, по която той преподава в скопското си училище, нека се спрем накратко на нея.

- През 1852 г. Джинот я отпечатва в „Цариградски вестник“ и тя включва часове по: благонравие, география, граматика, аритметика, църковна история, катехизис, учение за полиците и облигациите, руски език, сръбски език, славянска граматика, числителница (прости раздробления и тройно правило), всемирна история, антропология, учение за планините, чаршийски дневник, митология, биографии на Кирила и Методия и на други бележити мъже, речник на 500 славяно-руско-български думи с етимология, славянско граматическо склонение, енциклопедия и др. Всички посочени предмети Джинот преподавал сам. Учениците му били поделени на три степени или по-точно на три отделения: детовоспитно, гимназиално и църковно...

- Историците го определят и като вещ народопсихолог, какви са основанията за това?

- Ще ви дам следния пример. В една дълга дописка от 1852 г. той поставя въпроса: „Имат ли болгарите соседи?“. Отговорът е: „Имат, но са достойни и тези за съжаление: греци, цинцаре, куцоцинцаре, тоскогреци, гегогреци, бугарогреци, цинцарогреци - всичките прости и неучени“. В същата дописка Джинот дава някои извънредно ценни сведения за македонските градове: „Охрид е за сожаление, защото охридчани се гнусат от своя болгарски язик. Дано Бог ги вразуми“. „Дебар, Кърчова, Галик, Река – болгари в злохуди места, страдаят от дивих арнаутов, но са големи майстори, имат прочут монастир „Св. Иван“, монаси болгаре.“ Или: „Скопие град стар, велик и чудесен. Скопяни са стари болгаре, но како се вселили между тех 10 къщи албаногегогреци, променили нрави и гостолюбия болгарский“... „Велешани – неговите съграждани – са „излишно горделиви, суеверни, лъжливи – но и трудолюбиви, песнопевци, неустрашими, бистроумни и непокорни“... Почти за всички градове, които поменава, Джинот пише, че са „неучени, лениви“. Така Джинот вижда и чувства македонската земя през времето от 1846 до 1852 г. Да, но едно десетилетие по-късно картината е съвсем друга… Тя е съвсем друга благодарение на Димитър Миладинов и неговите ученици, които подемат народностното българско дело. В редица градове е възстановено самочувствие на българите. Народните будители и преди всичко самият Джинот възвръщат героичната самоувереност на македонския българин. С тях започва новото културно и нравствено осмислено битие на класическите наши земи.

- Кога приключва земния си път?

- Умира на 29 август 1882 г. във Велес, в родния си град. Погребан е в двора на църквата „Свети Спас“.

Сподели във Facebook