Акценти

2 Февруари 2016

1523

Румен Леонидов

- Акад. Велев, да поговорим за братя Миладинови, две от най-светлите имена на Българското възраждане. Днес за тях е известен най-вече изключителният им принос към българщината – издаването на сборника с български народни песни от Македония…

- Ще започна с Димитър Миладинов, по-големия брат, български будител, книжовник, поет и етнограф. Роден е през 1810 г. в гр. Струга. Баща му е беден грънчар, но е буден български занаятчия – полага огромни старания първородният му син да се изучи. Интересен е фактът, че до 1857 г. Димитър е деятел на гръцкото образование и култура. Но при едно пътуване през 1858 г. в Сърбия той се среща с руснака Александър В. Рачински. След което се отдава на пламенна родолюбива дейност, като организира първите български училища из Македония. Той се явява за македонските българи като спасител.

- Това означава, че още преди да започне да преподава на родния си език, Димитър Миладинов е известна личност?

- Да, той е наистина прочут из цяла Западна Македония. За това през 1848 г. свидетелства неговият ученик Григорий Пърличев, който в своята „Автобиография“ за ученичеството си в Охрид пише: „Навсякъде се раздаде слух за цъфтенето на Охридското училище. От много валове и паланки на Македония и от най-западната част на Албания се стекоха ученици в Охрид да се учат при Миладинова“. През 1857 г. в писмо до съгражданите си Димитър Миладинов изповядва: „О, как се срамувам, загдето съм принуден да изразявам своите чувства на гръцки език!... И кой е крив за това? Гръцките архиереи, които са отнесли най-драгоценното богатство на нашата народност“. Тъй искрено може да говори само велик човек. В Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш – в цяла Македония знаят кой е  Димитър Миладинов. Деца, жени и старци се трупат при него, за да ги учи на родния им език, тъй както преди векове са се трупали прадедите им при Климент.

- Как реагират на всичко това гръцките владици?

- Димитър започва безкомпромисна война с гръцките клирици на патриаршията, защото тя изпраща в българските земи за архиереи корумпирани личности... Те обаче успяват да убедят турците, че Миладинов е враг на султана... И на 16 февруари 1861 г. той е окован във вериги и отведен на съд в Охрид, след това в Битоля и накрая в Цариград.

- Нека да спрем дотук и да се върнем към брата на Димитър, Константин Христов Миладинов…

- Той също е бележит български книжовник, поет и учител. Отначало учи при брат си Димитър в Струга, в Охрид и в Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина. Завършва гръцка филология в университета в Атина. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Джинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други от учещите там българи. Известно време  учителства в села край  Битоля.

 През 1859 г. Константин основава Българската дружина „Братски труд“, в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и други фолклорни материали. Поддържа връзки и с Раковски. Упорито работи за подготовката на сборника „Български народни песни”, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.

- Къде се среща с бъдещия си благодетел хърватския архиепископ Щросмайер?

- Съдбата ги среща във Виена и благодарение на този хърватски духовник, който го поощрява и му оказва решаваща материална помощ, той успява да издаде шедьовъра, останал в историята ни като „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ“. Сборникът е отпечатан в книгопечатницата на А. Якича през 1861 г. Той съдържа безценни народни  песни от различни краища на България.

- Какво още трябва да знаем за Щросмайер?

- Благоволението на великия хърватин, архиепископа на Хърватската католическа църква Щросмайер е решаващо не само с това, че с лични средства финансира издаването на сборника „Български  народни песни“. Трябва да се знае, че песните са били записани с гръцки букви, но Щросмайер отказва да ги издаде в този им вид и се съгласява едва когато Константин ги преписва на кирилица. Ето какво Щросмайер казва на Константин Миладинов: „Гърците са причинили на вас, българите, доста беди и неволи; остави се, прочее, от техните букви и прегърни славянските писмена!“. И Щросмайер продължава: „Едва ли можете да си представите каква радост светна из очите на Константина и из цялото лице на благородния момък. „Блажени са устата – каза ми той, - които изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го изпълни.“

- Нека сега продължим с арестуването на брат му Димитър… 

- Веднага сред като научил, че брат му Димитър е арестуван, Константин тръгва от Виена за Цариград, за да му помогне. Но и той самият е арестуван и също хвърлен в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си през 1862 г.

- Знае ли се от какво умират – болест, изтощение, изтезания?

- По всяка вероятност през януари 1862 г. двамата братя загиват отровени от фанариотите. Като изчерпали всички клевети и не можали да ги задържат още в тъмницата, те ги отровили. Мислели, че без Миладиновци българите не ще умеят да водят борбата за самостоятелна църква. Това се случва в ония дни, когато българското съзнание едва е почвало да мъждука.

Сподели във Facebook