На 103 дядо Добри се сбогува със земния свят

Отиде си дядо Добри - беловласият старец, който допреди година-две можеше да бъде видян, облечен в шаячни дрехи, с дълга бяла брада и протегнал мълчаливо ръка пред някой от столичните храмове - най-често пред храм-паметник "Александър Невски" или пред  "Свети Седмочисленици". Ръка, в която събираше средства за бъдеще. Бъдеще на духовността, на вярата. Легендите около личността на белобрадия дарител са много - някои истории, които разказват, че изкупвал младежки грехове, чувала съм за обричане на Бога и за семейна драма. Всъщност, причината да обречеш живота си на доброто е без значение. Тя е храна за онези, които се ровят в мръсното, за да изровят сензацията, хранеща пошлото. Не е важно защо го правиш, важно е - какво правиш. 

Дядо Добри не беше сензация. Дядо Добри беше от онези човеци, които с мълчание ни напомнят кое е важното днес. Аз съм от онези щастливци, които са го срещали. Протегна ръка към мен и прошепна "Прави добро!". Иска ми се да опиша тази среща с най-красивите и силни думи, но не мога, тя въздейства по начин, който не се събира в думи. Среща от друго измерение, след която в сърцето ти отеква: "ПРАВИ ДОБРО!  Животът има смисъл, само трябва да загърбим нещоправенето и нещоядосването. Човечността има бъдеще и то зависи от мен, от нас, от хората. Прави добро!". 

Поклон, дядо Добри! Ще те помним с добро!

Сподели във Facebook