Доц. Албена Йорданова, преподавател по биохимия в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Щастлива съм, че като ръководител на Националния отбор на България, участващ в Международни олимпиади по биология за средношколци, и като преподавател в Медицинския факултет имам възможност да работя с прекрасни, умни, талантливи и мотивирани млади хора. Те са заразяващо нахъсани да успеят. Демотивиращ обаче е фактът, че непрекъснато насърчаваме българските деца да учат, да се интересуват от развитието на науката и когато те го правят и успехите им са вече факт, не можем да ги оценим подобаващо. По време на международни олимпиади и състезания колеги ни питат каква награда ще получим за завоюването на златни и сребърни медали. Отговорът ни е – абсолютно никаква. Дори българските университети не признават резултатите от международните олимпиади като вход за висшето учебно заведение.

Убедена съм, че амбициозните ученици и след това изрядни студенти намират своята реализация. В сферата на медицината почти няма завършил студент, който да не работи по специалността. Тук теорията и практиката вървят ръка за ръка. Няма как да спасяваме човешки живот по учебник и само разчитайки на теорията. Ето защо за качествената подготовка на студентите по медицина е необходима богата материална база, лаборатории и години стаж. Пример за практическата насоченост в сферата, в която преподавам, е, че целият курс по биохимия е ориентиран към изследване на телесни течности, анализ на различни съставки на кръвта и т.н. – все неща, необходими в практиката. Моите колеги биофизици също обръщат сериозно внимание на образната диагностика. Заниманията ни са конкретно насочени към бъдещата реализация на студентите, ето защо използването на иновации, нова техника и апарати е задължително.

Проблемите във висшето образование и последващата реализация на вече завършилите студенти по медицина не се отнасят до подготовката на кадри, а до намирането на подходящо работно място. Голяма част от професионално подготвените кадри в сферата на медицината заминават да живеят и работят в чужбина, основно заради по-високото заплащане и възможност за по-висок стандарт на живот. Не можем да пренебрегнем факта, че всеки един труд в чужбина се заплаща много добре. Задача както на държавата, така и на университетите, на работодателите и на лечебните заведения е да работят заедно за осигуряването на по-добра среда за развитие на лекарите в България, така че те да предпочетат да останат в родината.

Сподели във Facebook