Доц. д-р арх. Елена Димитрова, преподавател в катедра „Градоустройство“, Университет по архитектура, строителство и геодезия, София

Преподавам в полето на пространственото планиране и развитие – там днес все по-ясно се осъзнава потребността от диалог на образованието с широк кръг участници от всички сектори на икономическия живот - представители на публичната власт, бизнеса, гражданските сдружения.

Вече 12 години се учим да го правим в програмата по урбанизъм на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) - каним редовно колеги от практиката за участие в лекции и семинари, изпращаме студенти на стаж и практика в институции и фирми, подкрепяме ги да изследват в курсовите и дипломните си работи проблематиката на днешните български градове.

Стремим се да изграждаме у студентите си чувствителност към българското ежедневие, но и

да изградим доверие сред потенциални партньори от всички сектори.

Екип на катедра „Градоустройство“ например проведе в периода 2014-2015 г. изследване върху възможностите за реализация на завършващите урбанисти на трудовия пазар в България. Над 78% от отговорилите на анкетното проучване работодатели на абсолвентите от програмата се обединяват около твърденията, че завършващите млади специалисти са компетентни и мотивирани; имат широк поглед върху процесите на проектиране, институциите и политиките за развитие; умеят да правят самостоятелни проучвания, да систематизират и анализират данни; работят добре в екип, могат да формулират концепции и да ги представят убедително пред аудитория чрез съвременни изразни средства.

Струва ми се, че

интересите на бизнеса и на абсолвентите се разминават често по отношение на времевия хоризонт.

Обикновено бизнесът очаква резултати веднага - не е склонен, не знае как или не е в състояние да отдели време и средства за специфична професионална квалификация на младите  специалисти - а това е процес, който изисква време и средства. Полезно би било да се потърсят пресечните точки на интересите от двете страни, да се мотивират диалогът и сътрудничеството.

Тревожно е, че в момента липсва ясна национална визия и политика относно качественото висше образование - у нас реално това не е обществен приоритет и то е видимо във финансирането му. И не става дума само за премахване на порочната система, при която „парите следват студента“.

Нужни са достойно заплащане на преподавателския труд, съвременна материално-техническа база,

достъп до актуална професионална информация, условия за продължаваща квалификация на преподавателите и за привличане на качествени млади професионалисти в академичното поле. Необходими са безспорно средства, но преди това – ясна стратегия за установяване на специфичните потребности от кадри и на възможностите за изграждането им, за дефиниране на критерии и индикатори за качество и стимули за постигането му. Трябва да се направят изследвания върху динамиката на обществените потребности и възможностите за реализация на специалистите.

Бизнесът следва да се ангажира дългосрочно в тези процеси при ясно разбиране за специфичните компетентности и отговорности на всеки от участниците. Опитът показва, че това често е значително предизвикателство за всички участници – изисква време, търпение и добросъвестно усилие, защото е нужно да се изгради общ език, да се изяснят взаимните очаквания, да се синхронизират действията. Едва тогава би имало ясна мотивация за предоставяне на финансова и логистична подкрепа и за стимулиране на качеството на завършващите специалисти.

Не следва да забравяме, че образованието е свързано както с интересите на бизнеса,

така и с много по-широк обществен контекст. Как бихме очаквали да възпитаме нагласа и умения за екипна работа у абсолвентите, ако днешните обществени нагласи са свързани с отричане на сътрудничеството и взаимопомощта? 

Първокурсниците, които ще дойдат в университетите наесен, ще излязат на трудовия пазар в страната най-рано след 4 години (бакалаврите) или след 5-5.5 години (магистрите) – най-вероятно при различни от днешните обществени и бизнес условия. Не е възможно университетът да предвиди и осигури всички необходими за тази нова ситуация професионални знания и умения.

Добре подготвените абсолвенти ще бъдат онези, които умеят да се ориентират в променяща се среда,

да откриват и осмислят необходимата им информация, да надграждат нови компетентности. Ето защо е важно осъзнаването, че студентите не са консуматори на образователна услуга, те са съучастници в образователния процес - трябва да формулират и отстояват очакванията си, да поемат своята отговорност и за постиганите резултати, и за неуспехите. 

Нужно е преосмисляне на логиката, по която се сглобяват образователните програми – осмисляне на връзката между теоретичните и практическите аспекти в отделните професионални полета и помежду им, за да ги впрегнем заедно в подкрепа на творческото и откривателско мислене и действие; както и значително по-пълно използване на възможностите, предоставяни чрез избираемите и факултативните форми на обучение за покриване на широк спектър от интердисциплинни теми и иновативни подходи.

Сподели във Facebook