През последните години се наблюдава масовост при желаещите да учат висше образование и ниско качество поради отсъствието на конкуренция в самите университети, отсъствие на иновации в науката и липса на мотивация сред младите хора да продължат своето развитие като хабилитирани лица.

Има множество зони, където може да се желае подобрение, като се започне с подготовката на самите преподаватели и методите им на обучение, премине се през използването на световни и признати източници на информация и се стигне до формата на изпитване.

Разминаванията между интересите на бизнеса и абсолвентите са основно в това, че по-голямата част от завършващите университет искат всичко, и то на момента - нетърпеливи са. Трябва да отчитаме спецификата на поколенията, като до голяма степен адаптираме начините си на общуване и работа спрямо това. Наблюдавам, че много млади хора имат прекалено висока самооценка, мислят, че знаят и могат всичко, а при първите по-сериозни казуси мнозина бягат от отговорност.

В „Актавис“ сме създали стажантски програми с цел да дадем възможност на младите хора без опит да се докоснат до процеси на високо ниво по време на ученето си. Вярваме, че това би им дало представа за реалността на работното място, която да очакват.

Според мен начинът на мислене трябва да се промени, но това не е проблем само на образователната система. Наблюдавам разминавания основно в това, че образованието има очаквания към бизнеса, но невинаги е в състояние да ги облече с аргументи или защити с проект. Понякога процесите са административно обременени и отнемат голям времеви ресурс, а в други случаи динамиката на бизнеса и образованието се различава фундаментално.

Бизнесът може да е полезен с доста неща в тази насока, но отново повтарям - ако начинът на мислене не се промени, то почти нищо не е в състояние да промени статуквото. Смятам, че стажантските програми биха могли да бъдат още по-атрактивни като време, естество на работа и ниво на отговорност. Вярвам, че всеки един топмениджър би могъл да отдели един час от свободното си време, за да се срещне със студенти и да сподели своя опит. Знам, че подобни срещи вдъхновяват младите хора, но не знам поради каква причина университетите не организират такива беседи между студенти и професионалисти от практиката. В България също липсва и практиката студентите да се учат от опита и казусите на бизнеса.

Всяка една специалност би се свързала с потребността на бизнеса в зависимост от големината на организацията и бранша, в който оперира. Но нека бъдем реалисти - все по-често се търси минимално ниво на емоционална интелигентност, умения за работа в екип и социални умения за общуване, все неща, които не се преподават в университет.

Интересите на бизнеса еволюират непрекъснато и за съжаление констатирам, че те изпреварват в пъти развитието на образованието в България. Наблюдават се промени и плахи стъпки от страна на университетите за разбиване на статуквото, но процесът е бавен и се изисква време, което невинаги бизнесът има.

Сподели във Facebook