Милена Дамянова, председател на Парламентарната комисия по образование и наука

Дебатът за връзката между бизнеса и образованието и за подобряването на системата за подготовка на кадри, необходими на индустрията, върви от десетилетия. От доста време обаче сякаш все търсим решения в една и съща насока. През последната динамична година се опитахме да дадем началото на редица законодателни промени, които да осигурят необходимата база за подобряване на образователната система. Целта ни е да осигурим среда, която привлича младите хора, така че те да решат да останат в България.

До този момент говорехме, че нямаме законова основа, че нямаме законови основания за започване на промяна. Е, това вече е факт. Взети са законодателни решения и по отношение на професионалното образование, и по отношение на висшето образование.

Както знаете, още в края на 42-рото Народно събрание бяха приети промени в Закона за професионалното образование, които въведоха дуалната система, както и защитени професии. Тази година само преди около месец бяха приети промени в Закона за висшето образование.

С тях се въведоха приоритетни професионални направления и специалности, които да бъдат подпомагани от държавата.

Според мен това е стъпка в правилната посока, макар и доста закъсняла. С промените в Закона за висшето образование се предвижда и студентите, които избират приоритетни професионални направления и защитени специалности, да могат да се обучават срещу по-ниски такси. Оттук нататък са необходими съвместни усилия на бизнеса, държавата, университетите и местните власти за мотивиране на младите хора, така че да изберат приоритетна и предвидима професия, която ще може да им гарантира работно място. Бизнесът също трябва да се рекламира пред бъдещите студенти. Не бива да се смята, че само образователните институции имат тази задача. Това е плод на съвместни усилия.

Работодателите трябва да участват в оценяването на висшите училища от Националната агенция за оценяване и акредитация. Промяната се очаква да бъде записана в предстоящите промени в Закона за висшето образование.

Промяната в системата на българското образование обаче трябва да се случи отдолу нагоре.

Тоест да се тръгне още от предучилищното обучение, за да се стигне до следването в университета и утвърждаване на процеса за учене през целия живот. Преди година беше представен проектозаконът за предучилищното и училищното образование. 12 месеца по-късно документът вече е приет от Народното събрание и ще влезе в сила от 1 август 2016 г.

Подобряването на връзката между бизнеса и образованието е заложено в редица от предприетите промени в училищата, тъй като ролята на компаниите е изключително важна в светлината на подготовката на младите хора за реализация на пазара на труда. С подобна насоченост са и част от реформите във висшето образование.

Целта е да осъвременим системата и да я приспособим към потребностите на живота ни днес.

Удовлетворена съм, че промените, които предстои да влязат в сила, предизвикаха дискусии и кръгли маси в цялата страна. Ще се опитам да скицирам основните нови моменти в законодателните решения. Поставен е акцент върху редица умения в новите учебни програми – финансова грамотност, меки умения, анализиране на информация, предприемачество и т.н. Дава се старт на процеса по адаптация на професионалните паралелки към пазарното търсене. Все по-силно се обособява разделянето на средното образование на два етапа – 8., 9., 10. клас и 11. и 12. клас, така че в последните две години да се случва тясното профилиране на завършващите ученици.

Дава се известна автономност на училищата да разработят програми,

които не трябва да се одобряват от Министерството на образованието и науката. Целта е да се даде възможност на всяко училище да моделира кадрите си.

Положително влияние за насърчаване на конкуренцията между учебните заведения оказва принципът на финансиране според качеството на образованието, погледнато през призмата на външната оценка и резултатите на ученика. Тук е моментът да отбележа, че дуалната система фигурира в закона за училищното образование и оттук нататък предстои със съвместната работа на Министерството на образованието и науката, на училищата и бизнеса тази система да се превърне в реална политика.

Дуалното образование е пазарно ориентирано, тъй като заявките за обучение на кадри идват от бизнеса,

който дава възможност на младите хора да започнат работа в реални условия още докато учат.

Работи се по въпроса и за създаването на липсващата връзка между професионалното средно образование и висшето образование. Напълно резонно е тясно профилирани ученици да получават кредити по определени дисциплини, когато влизат в същото направление в университета. Тоест предстои създаването на система за трансфер на образователни кредити между средните професионални училища и университетите. Целта е вече изучени дисциплини в средното образование да не се преповтарят във висшето, а вместо това студентът да избере други дисциплини, където може да получи полезни знания и умения.

Бяха създадени и политики в посока диференциране на финансирането на ВУЗ-овете според реализацията на студентите им. Трябва да стане ясно, че висшите училища с ниски резултати няма да бъдат финансирани от държавата. Необходимо е актуализиране на учебните планове за постигане на повече практически умения. Освен това насърчаваме приоритизирането на специалности, необходими на индустрията, като компютърни технологии, информационни и комуникационни науки, математика.

 

Сподели във Facebook