През 2050 г. населението на Земята ще се увеличи от 7,6 до 9 милиарда души. Тази прогноза обаче вместо да радва, силно тревожи учените. Те съвсем основателно се опасяват, че планетата няма да може да изхрани толкова обитател. По данни на научно-изследователския институт Global Footprint Network (Калифорния, САЩ) още през август всяка година човечеството напълно изчерпва ежегодно възобновяемите ресурси на планетата – питейна вода, гори, възможностите на екосистемата за производство на храни. Всичко, което хората потребяват след това, няма да може да се възстанови през живота им. Всъщност ние крадем тези ресурси от следващото поколение – именно на нашите деца ще се наложи да плащат за днешното ни неразумно поведение. А всяка година денят, в който вземаме този „кредит“, настъпва все по-рано. Според учените през 1985 г. той е бил на 5 ноември. А през 2017 г. човечеството е бръкнало в джоба на потомците си още на 2 август.

Малтус и световни войни няма да помогнат

Какво да се прави? Някои демографи все по-често си спомнят теорията на Томас Малтус, който е смятал, че ръстът на населението може да регулира ефективно само чрез войни, глад и епидемии. Това винаги е довеждало да екстаз душегубците на огромни маси от хора, защото според тази теория зверствата не са зверства, а регулирането на числеността е продиктувано от висши съображения.

Австралийски учени обаче стигнаха до извода, че нито световни войни, нито смъртоносни болести са в състояние чувствително да понижат броя на населението на планетата. Въз основа на демографски данни от Световната здравна организация специалистите създадоха компютърен модел и опирайки се на цифрите, предложиха различни варианти за намаляване на броя на населението.

Като възможно развитие на събитията те въвели в програмата Трета световна война. Според модела на учените тя би отнела живота на толкова граждани и военни, колкото са загинали през Първата и Втора световни войни заедно (съответно 37 млн. и 85 млн. души). За удивление на учените обаче Третата световна война никак не се отразила върху траекторията на прираста на населението. Освен това специалистите заложили в програмата най-крайния вариант, когато кръвопролитните глобални конфликти и катастрофални епидемии ще отнемат живота на 2 млрд. души в средата на XXI век. Компютърът показал, че през 2100 г. все пак прирастът на населението ще стигне нивото от 8,5 милиарда души.

Съдбата на Земята е в ръцете на студентките

Оказва се обаче, че съществува прост и значително по-хуманен начин да се намали мащабът на демографския взрив, вместо да се развихря световна война или да се стига до варварски методи за контрол над раждаемостта като тези в Индия. Там през 70-те години на миналия век властите започнаха масова кампания за насилствена стерилизация на бедните мъже. Само за една година на принудителната операция бяха подложени 6,5 милиони индийци, което е 15 пъти повече отколкото в нацистка Германия. Всъщност и днес ситуацията в Индия не се е променила особено. Според официалните данни през 2013-2014 г. в страната са извършени 4 милиона стерилизация предимно на жени, които получили смешни компенсации.

Какъв изход предлагат учените?

Това е еманципацията на жените, гарантирането на равните им права с мъжете и най-важното – възможността да получат висше образование.

Както се оказа, Малтус е сбъркал в сметките, когато е твърдял, че раждаемостта расте в геометрична прогресия, а ресурсите на обществото – в аритметична. В онези времена (а Малтус е създал теорията си в началото на XIX век) още нищо не се е знаело за съществуването на механизъм за саморегулация на населението, който лежи в основата на такова явление като демографски преход. За какво става дума?

Ръстът на раждаемостта рязко скача в един или друг регион на планетата, когато там стигнат прогресивните медицински технологии. Това е свързано с факта, че в пъти се намалява детската смъртност. Например през XVII-XVIII век жените в много региони по света са раждали средно по 6-8 деца, половината от които умирали преди 15-ата си годишнина. Когато обаче ваксините и антибиотиците станали достъпни за широките слоеве на населението, е започнал демографският взрив. В началото на XIX век броят на населението на Земята за първи път достига 1 милиард души. След 120 години (през 1920 г.) преминава границата от 2 милиарда. За да добави още един милиард на човечеството вече му е било необходимо три пъти по-малко време – само 40 години (вече сме 3 милиарда през 1960 г.). И практически през цялото това време бързият прираст на населението се обезпечава от т.нар. цивилизовани страни в Европа и Северна Америка.

След известен период обаче жените вече не искат да раждат много деца. Развитието на медицината не само кардинално понижава детската смъртност, а и прави достъпни средствата за контрацепция. Това води до социална революция – жените започват да планират раждането на определен брой деца. Според данни на испански учени жените започнали да жертват за износване и възпитание на децата не 70% от живота си като възрастни, а само 14%, което е 5 пъти по-малко. Спестеното време позволило на дамите да излязат на пазара на труда, да получат висше образование, да се реализират в обществения живот. Последиците от намаляването на смъртността и усилията на жените да надскочат нивото на елементарно възпроизводство са и снижаването на раждаемостта. Това се нарича демографски преход.

Най-добрата контрацепция е образованието

Защо след като човечеството започва да се саморегулира, учените се тревожат от пренаселеност на планетата? Факт е, че през този демографски преход преминаха всички развити държави. Но не и най-бедните страни от Третия свят. Демографската бомба със закъснител продължава да цъка в Африка и Азия.

През 1950 г. населението на Африка е около 230 милиона души, което е 9% от обитателите на планетата. По прогнози на ООН през 2050 г. населението на Черния континент ще достигне 2,2 милиарда – всеки четвърти жител на Земята ще бъде африканец. А през същата година на територията на най-бедните държави ще живеят 86% от обитателите на планетата. И натискът от страна на тези милиарди върху обезпечените държави ще бъде толкова силен, че европейската миграционна криза ще изглежда абсолютно невинна.

Затова учените предлагат да се свие прозорецът на този демографски преход, когато нивото на смъртността се понижава, а на раждаемостта все още не. А да помогнат да се предотврати катастрофата от световен мащаб могат единствено жените. Трябва само на африканките да им се осигурят права и образование, а всичко останало те ще направят сами.

Белгийски социолози доказаха, че този механизъм работи безупречно на всички континенти. Например в страните от Латинска Америка през 1950 г. на една жена са се падали средно по 5,9 деца. В началото на XXI век този показател се е понижил до 2,5. В Иран в средата на миналия век жените са раждали средно по 6-7 деца, днес раждаемостта е паднала под нивото на възпроизводство (1,8-1,9 деца на една жена). Една от причините е, че нежният пол в страната получи достъп до висше образование. Освен това броят на студентките в Иран вече няколко години превишава този на студентите. Това означава, че жените отлагат раждането на първо дете, докато завършат висшето си образование. Подобна ситуация, която доближава страните до европейския модел на раждаемост, се наблюдава още в Бразилия, Южна Корея и др., които доскоро бяха лидери в ръста на населението.

Учените предлагат в Африка да се започне поне с училищното образование за девойките. Според статистиката в Нигерия, която е на първо място в света по раждаемост, неграмотните жени имат средно по 7,8 деца. А тези със средно образование – по 4,6.

Затова експертите призовават ООН и другите влиятелни организации да съсредоточат усилията си в помощ на девойките от бедните страни по света. Което е добро за жените, е добро и за човечеството, твърдят учените.

 

Източник Kp.ru

 

Сподели във Facebook