Петър Иванов, изпълнителен директор на „Microsoft България“

Трябва да си дадем сметка откъде идват недостатъците в образователния сектор като цяло и така да намерим правилната посока за отстраняването им. Аз бих казал, че ключов фактор е средата, в която се развива образованието в България - това е една среда, в която се срещат всички: и обществото, и бизнесът, и политиката и неправителственият сектор, и медиите. И всеки има своята визия за развитието на образованието. За съжаление тази визия не е обща. Това създава една несигурност, дори враждебност. Общата визия ще поправи много от недостатъците.

Но ако бъдем реалисти - в момента българските студенти имат много повече възможности за професионално развитие в сравнение с преди десетина години например. От една страна, това са вече наложилите се практики в компаниите да предлагат стажантски програми, в които младежите да натрупат практически опит, от друга, са възможностите за обмен по европейските програми, които позволяват на нашите студенти да се обучават паралелно и в чуждестранни вузове и да черпят международен опит.

Става така, че се получава разминаване на очакванията на бизнеса и на абсолвентите.

По отношение на заплащане, кариерни възможности, знания и умения, изисквани за позициите. Наскоро бяха изнесени данни, че на практика няма безработица сред висшистите, същевременно обаче много хора с висше образование заемат позиции, за които не се изисква такова. Именно тук е разминаването в очакванията. Ученето не приключва с получаването на бакалавърска диплома - това е един непрекъснат процес, който трябва да се подпомага и от двете страни - младите хора да търсят образование, а бизнесът да им дава периодично възможност за учене и усъвършенстване.

За да се гарантира професионалното развитие на висшистите, на първо място трябва да се направи връзката между средно образование и висше образование. Какво предстои след училище? Стъпка напред в тази посока са кариерните центрове, които се създадоха в областните градове и чиято роля е да подпомогнат учениците при професионалната им ориентация, която минава през ВУЗ, но не спира дотам.

Друга положителна стъпка са планираните приоритетни професионални направления във висшето образование - така държавата дава ясен сигнал към младите хора в каква посока да се ориентират. Според мен професионалното развитие започва още в училище и именно там трябва да се насочат усилията на държавата, на бизнеса, на неправителствения сектор.

В последните години бизнесът все повече помага и все повече си партнира с образователната система –

както чрез участие в съвместни проекти в рамките на европейското финансиране, така и чрез частни инициативи и донорски програми. От друга страна, бизнесът трябва ясно да заяви нуждата от кадри за следващите 3-5 години. IT индустрията въведе тази практика - всяка година се обявява Барометър на българската IT индустрия, където в детайли са представени нуждите на индустрията, както и темповете, с които се развива. Така има пълна прозрачност за очакванията както на работодатели, така и на бъдещи служители. Не съм запознат други индустрии да имат подобни инициативи. Като пример ще посоча Microsoft YouthSpark - глобална инициатива за увеличаване достъпа на всички млади хора по света до компютърни науки и подкрепата им за постигане на повече за самите тях, семействата и общностите им.

Microsoft YouthSpark стартира преди три години и основната й функция е подкрепата на образователни, кариерни

и предприемачески възможности за повече от 300 милиона младежи по целия свят. Във всяка една държава тя обединява усилия от страна на правителство, неправителствен сектор и бизнес за осигуряване на възможности за всички млади хора да развиват познанията си в областта на компютърните науки.

Свързването на специалностите във вузовете с интересите на бизнеса и цялата ни икономика е процес, който никога няма да свърши. Процес на диалог, на напасване на отделните интереси и нужди. Но това е и процес на промяна – средата, в която живеем, е изключително динамична и бизнесът и образованието трябва да са гъвкави, тъй като промяната засяга най-вече младите хора. В някои направления този процес на партньорство е стартирал отдавна, в други - тепърва предстои да се случи.

Най-важното, което трябва да обединява всички нас, е убедеността, че е необходимо да изградим образователна система, която да гарантира високопроизводителна икономика, базирана на знанието. Когато обществото ни има съгласие, че това е общ национален приоритет - много бързо пъзелът ще бъде нареден.

Сподели във Facebook