Ние, преподавателите, залагаме в студентите начин на мислене, начин на решаване на задачи и бизнесът трябва да разбере, че осигуряването на знания не е работа само на университета. Има големи компании, които вече са осъзнали това. Все повече се увеличава интересът към лични срещи със студентите, публични лекции и изложения. Даже сме имали външни лектори, от министерството на отбраната и други ведомства, които са водили една дисциплина цял семестър. Накрая обаче се оказва, че разходите им са повече от това, което печелят, работейки в университета. Така се получава, че участието на бизнеса в подготвянето на кадри е почти доброволческо начинание и въпрос на добро желание по отношение на заплащането.

Проф. д-р Димитър Димитров, Декан на факултет „Икономика на инфраструктурата”, УНСС

Всички преподаватели се опитваме да направим обучението на висшистите колкото се може по-интересно и реално чрез стажове, външни лектори, дни на кариерата, но всичко това става само чрез лични договорки и контакти. Няма я нужната организация за пряка комуникация между бизнеса и университетите.

Разбира се, разминаването не идва само от компаниите, вузовете също имат проблемни места. Например няма как да осигурим някои системи, с които работят министерствата и големите фирми, защото не притежаваме техните ресурси. 

Относно студентите, стараем се да не им даваме някаква захаросана представа за света. Те могат да го видят съвсем реален, срещайки въпросните истински хора, които са успели да развият една добра кариера. Но от друга страна, бизнесът понякога има много големи изисквания. Даже повечето фирми не желаят да наемат абсолвентите веднага след като завършат образованието си, въпреки че според мен трябва да има препокриване между обучението в университета и началото на професионалната кариера. Големите компании искат студентите да имат едва ли не една универсална подготовка, която да е теоретична, практическа и най-вече приложима във всяка фирма. А това е много трудно постижимо, дори невъзможно.

Сподели във Facebook