Дискусия

8 Септември 2016

1543

Животът днес

Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил

Липсата на кадри сериозно застрашава текстилния бранш. Само за 8 години (от 2009 до 2015) заетите в тази индустрия сме се „стопили“ от 164 000 работещи до 99 000 души. Няма кой да дойде на мястото на пенсиониращите се шивачки, кроячи на платове и т.н. 

Постепенно професионалните гимназии се затварят, така че пропастта заради липсата на квалифицирани работници в редица сфери става все по-дълбока, а проблемът се задълбочава. Вече не стои въпросът готов ли е бизнесът да помага на учебните заведения в подготовката на младите хора, а въобще има ли млади хора, които да се обучават.

Трябва много политическа воля, за да се променят нещата.

А реформата трябва да започне сега. От осем години дъвчем проект за професионално образование, който да въведе дуалната система за обучение, така че усвоеното в училище или в университета да съответства на изискванията и нуждите на бизнеса. Липсва административен капацитет за подобна реформа обаче, а също и адекватни действия от Министерството на образованието и науката. 

Същността на проблема според мен са делегираните бюджети на учебните заведения, които се подчиняват на правилото „парите следват ученика/студента“. Средното ни образование бълва кадри, които, общо взето, нямат никаква професионална квалификация.

Във висшето образование пък борбата за студенти роди и една порочна практика –

да се лицензират нови и нови вузове – лицеи, колежи и т.н. За никого не е тайна, че едни и същи преподаватели изнасят лекции в два-три университета. Защо смятате, че преподавателите от Софийския университет бързат да приключат учебната година и да оформят оценките на студентите до април? Това нормално ли е? Причината е ясна на всички – бързат да пишат оценки на възпитаниците си от Алма матер, за да приключат учебната година и в другите вузове, в които работят. А резултатите от многото нароили се университети са нулеви, защото от тях не излизат готови за работния пазар кадри. Напротив! Работодателите сме принудени да решаваме проблема сами, като инвестираме в собствени обучителни центрове.

Така наемаме дори нискоквалифицирана работна ръка и след обучение от 3 до 6 месеца част от хората могат да започнат работа. Други не оправдават направената инвестиция в тях и просто не се справят. В нашия бранш текучеството е ужасно високо – 37%. Само за една година – от 2014 до 2015, от текстилния бранш са отпаднали 9000 души. Заради недостига на кадри много български фирми от текстилната индустрия не могат и да си помислят да разширят производството си и да поемат повече поръчки.

Колкото и да се инвестира в даден сектор, ако няма кой да работи, не може да се постигне напредък. 

И няма изгледи скоро да спрем тази пагубна тенденция. С мъка го казвам, но младите хора не знаят какво означават голяма част от професиите. Направете си експеримент и попитайте един дванадесетокласник знае ли какво е шлосер например. Оставили сме новите поколения по течението, да се оправят сами. Не им предоставяме възможността да получат елементарни знания или сами да изберат професията си.

Бутаме ги да учат езици, бизнес администрация, мениджмънт, а икономиката се нуждае от много други специалисти.

Сподели във Facebook