Сашо Дончев, председател на Българската стопанска камара

Връзката между бизнеса и образованието на места се къса, защото не отговаря на необходимите изисквания. Академичните програми трябва да минават през погледа на работодателите, за да може висшето образование да отговаря на нужните умения и компетенции.

Вторият много сериозен дефицит във висшето образование е незнанието на чужди езици. В съвременната икономика и при съвременното развитие на технологиите е невъзможно да работиш пълноценно без сериозни познания поне за езика, който носи най-много информация – английския. Третият проблем е, че няма реални стажове в бизнеса от завършващите висше образование, за да може работодателите да припознаят хората, които им трябват и които са им необходими за развитие на ключови сектори от икономиката. Добре известно е в кои сфери има хроничен глад на специалисти и наличие на свободни работни места – IT индустрията, аутсорсинга, телекомуникациите.

Различните браншове изискват различни умения и компетенции.

Безспорно, че завършващите висше образование трябва да имат  фундаментални базови знания в определени области. Тези знания обаче трябва да се надградят с допълнителна квалификация и продължаващо обучение. В металургията например през всичките четири години на обучение изискванията на бранша се променят, в IT технологиите също динамиката е огромна. Ето защо и висшето образование трябва да променя бързо и гъвкаво съдържанието на академичните програми.

Българската стопанска камара например организира проекти,

с които свързваме потребностите на работодателите с амбициозни млади хора. Браншовите организации ни казват какви способности и знания трябва да притежават необходимите им специалисти и ние търсим млади хора, които отговарят на тези изисквания. Такава програма вече направихме с Нов български университет. Извършваме следдипломна квалификация и преквалификация на територията на Камарата по програми на НБУ и след успешното дипломиране на курсистите документът се издава от ВУЗ-а. Напът сме да създадем подобен проект и с Университета за национално и световно стопанство, и с Техническия университет.

Както образователните институции в България,

така и бизнесът се сблъсква със сериозния проблем – изтичането на кадри зад граница.

Причината младите хора да заминават в чужбина е високото ниво на неопределеност в страната –

както политическа, така и икономическа. Младите хора не желаят да живеят в подобна несигурност. Те искат да имат яснота за своето кариерно развитие, за развитието на бизнес средата. За голямо съжаление в България няма такава яснота. Всяка година депутатите променят няколкостотин закона, което означава една непрекъснато променяща се законодателна среда. Виждате хрумванията на политиците и как динамично се променят нещата. В цялата тази несигурност и неопределеност има два фактора, които се оказват пагубни за икономиката - спад на инвестициите и нарастване на дела на публичните разходи. Много от инвеститорите не желаят да взимат кредит, защото не искат да поемат риска в тази несигурна среда. Младите хора също са изправени пред дилема – дали да поемат риск и да останат в България, или да потърсят възможност за спокоен живот зад граница.

Все пак съществуват и отрасли, в които има задържане на кадрите и дори привличане на специалисти от чужбина, какъвто е IT секторът. Има обаче съществен проблем, който засяга тази индустрия. България се задъхва от необходимостта от човешки ресурси в сферата на информационните технологии, но нашата администрация не прави нищо по въпроса да отговори на нуждите на бизнеса за още кадри в бързоразвиващата се среда. Слагат се неясни бариери и ограничения, които пречат да се привлекат чудесни специалисти от Молдова, от Украйна, от Беларус и други страни. Както български квалифицирани работници отиват на Запад, така и ние можем да се възползваме от великолепен човешки ресурс, ако администрацията не затруднява процедурите по привличането му. Трябва да отбележим, че заплащането в секторите с висока добавена стойност в България е сравнимо с това в много европейски страни, така че има какво да предложим на тези кадри.

В заключение искам да спомена, че промените не бива да се случват само в системата на висшето образование, а и при средното.

Има огромен глад и на специалисти със средно образование и професионални квалификации. Унищожихме една от водещите индустрии в България в продължение на десетилетия - шивашката промишленост. Липсват кадри с техническо и професионално образование. Няма подготвени специалисти и за туризма. Не искам да влизам в болните въпроси за медицинското обслужване.

Сподели във Facebook