Светлозар Петров, управител на „Джоб Тайгър“, съорганизатор на ежегодните форуми за студентски стаж и кариера

Висшето образование по идея е консервативно и това не е само тенденция в България, а и на много места по света. То винаги ще има „догонваща“ функция спрямо бизнеса. Ще ви дам пример. Ако решим да променим една бакалавърска програма, писането на промените ще отнеме година-година и половина. Следва промотиране на програмата, записване на първите студенти и едва след още четири години могат да се видят резултатите. Тоест всяка промяна в бакалавърска степен отнема минимум 6 години, при магистърската е три години.

Смисълът на висшето образование е да научи младите хора на две неща. Едното е научният подход въобще – да получат много хубава, широка база в професията им, и другото е оттам нататък да надграждат натрупаните знания и умения. Решението за създаване на тясна връзка между бизнеса и студентите е участието в стажантски програми. Дните на кариерата са доста функционални. Организират се в различни градове в България и в тях участват водещи български и международни компании, предлагащи свободни стажантски и работни позиции в различни бизнес сектори.

35 000 младежи през миналата година са започнали работа с участие в стажантски програми.

В Съединените щати именно стажът е най-сигурният тест за студентите, защото много от тях, преминавайки през него, осъзнават, че не са за тази работа, и сменят специалността. Или напротив – нахъсват се още повече да станат професионалисти в дадената сфера.

Между 40 и 60% от стажантите в България остават в компанията. Всяка година остават незаети стажантски места в някои браншове. Това означава, че може да се желае и по-голяма активност от страна на студентите и по-висока лична мотивация. Който иска да се реализира, успява да си намери стаж, а по-късно и да започне работа без особени перипетии.

Кариерните центрове в университетите помагат на студентите в кариерното ориентиране, както и в ориентирането въобще на пазара на труда. Много от абсолвентите не знаят къде да си търсят работа, не познават хора с техните компетенции и умения, които вече са се реализирали в съответната сфера. Кариерните центрове изпълняват ролята на медиатори и посредници между съвременните университети и бизнеса. Много фирми се обръщат към тези центрове в търсене на контакт със студентите. Предоставят информация за свободни работни и стажантски позиции, отправят покани за срещи със студентите, организират конференции и т.н. Ние от „Джоб Тайгър“ помогнахме на голяма част от университетите в България да създадат свои кариерни центрове. Организираме и обучения на кариерни специалисти и експерти по консултиране. Важно е да се отбележи, че

първото кариерно ориентиране трябва да се случи още в средното образование.

Младите хора се нуждаят от практичен съвет и пример за реализация в дадена сфера, така че да могат да се профилират още в по-ранна възраст.

Искам да уточня нещо важно. В момента в България има липса на висококвалифицирани специалисти, а не на високообразовани. Има много средни специалисти, които достигат висока квалификация, но липсват на пазара на труда. Примерно фрезисти, заварчици, асансьорни техници и т.н. Опитите с дуалното образование целят да решат този проблем. Тепърва ще се види дали това е добро решение за България.

Ако разгледате структурата на младежката безработица, ще видите, че тя се формира основно от хора с ниско образование. Процентът на хората с висше образование без препитание е много нисък – под 5%.

Друг е въпросът, че доста завършили студенти започват работа в съвсем различна сфера от образованието си и не работят по специалността. Според мен това е въпрос на личен избор. В крайна сметка всеки е свободен да избира дали да отиде на място, където ще получава повече пари сега, но няма перспектива за развитие, или ще започне работа по специалността, вероятно на доста по-ниско заплащане заради липсата на умения и опит, но лека-полека трудът му през годините ще започне да се оценява повече. Изключение правят някои икономически бедни региони в страната. В десетки малки населени места работят едно-две предприятия, които, ако затворят, всички остават без работа. В такива случаи се търсят кадри в зависимост от това каква индустрия се развива в съответния регион. Тогава идва проблемът с трудовата миграция.

В Пловдив например, който се превръща във водещ индустриален център, има страшен глад за кадри.

Според мен в България няма как да действа системата за обвързване на образованието в дадени специалности с трудови договори в конкретни компании при завършването, каквато практика има на Запад. Истината е, че в повечето случаи самите студенти не искат да се обвързват с такъв договор.

Аз познавам много компании, които предлагат работни позиции по този начин: по време на следването студентите имат стаж в дадена компания, получават щедри стипендии и имат гаранция, че при завършването ще бъдат назначени в тази компания. Истината е, че студентите им отказват, оставяйки си вратичка да заминат в чужбина, защото според тях са много далечни подобни планове.

Студентите:

Светослав Борисов, НБУ, „Информатика“

Преди НБУ бях в Техническия университет. Там не останах много доволен от начина на преподаване – системата беше стара, преподавателите не обръщат много индивидуално внимание на студентите и не ни помагаха особено, или поне беше така, докато аз бях там. Сега нещата може да са се променили. В НБУ обаче всичко беше тотално различно и като цяло за парите, които даваш, получаваш много. И в двата университета трябваше да карам стаж, но само НБУ ми предложи стажантски места, от които можех да избирам, а ако не си харесах нищо, бях напълно свободен сам да си намеря позиция в някоя фирма. И в момента все повече фирми от бранша пускат стажове, което е много добро решение и за двете страни – младите хора получават опит, а фирмите могат да изберат най-добрия студент и впоследствие да му предложат работа. В IT сектора забелязвам, че все по-важно е какво можеш да правиш, отколкото къде си учил, с какви оценки и т.н. Когато отидеш на интервю, те слагат на един компютър, питат те дали можеш да правиш това и това. Ако можеш и го вършиш без много усилия, има голяма възможност да те наемат, дори и да не си учил „Информатика“.

Савина Паунова, СУ, „Фармация“

Според мен проблемът във връзката университет – кариера идва от там, че работодателите искат квалифицирани кадри с поне две години стаж, но да не са завършили преди много време. Така мисля, че не се позволява на младите да се изявят и да развият успешна кариера веднага щом се дипломират. По моята специалност е много важна практическата подготовка. В университета според мен ни обучават доста добре. По всеки предмет, който изучаваме, задължително имаме и упражнения. Като цяло университетът много ни подкрепя и ни поощрява да развиваме потенциала си, дали ще е като работа в аптека или в някоя фармацевтична компания, никога не са ни спирали. Даже когато започна да си търся работа или стаж, смятам да разчитам не само на лични връзки, но и ще се обърна към преподавателите си.

Сподели във Facebook