Дискусия

1 Ноември 2016

2972

Животът днес

Валентина Диканска е финансист по образование, специализирала маркетинг и мениджмънт в Майнц, Германия. През 1999 г. поема вътрешния одит за България, Сърбия и Македония на голяма германска компания за козметика за коса. Има над 15 години опит в химическата индустрия, както и като член и председател на Надзорния съвет на Българската камара на химическата промишленост. Член е на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара.

Валентина Диканска, изпълнителен директор на Съвета на жените в бизнеса в България

Трудовият пазар е динамична величина, която претърпя сериозни трансформации в годините на прехода. Основни фактори, които оказаха влияние, са големият спад и почти изчезването на редица индустрии в България, миграцията на бизнес от Западна Европа, масовото напускане на страната на квалифицирани кадри или така нареченото „изтичане на мозъци” и не на последно място бумът в развитието на информационните технологии. Образователната система не беше и все още не е подготвена да следва тези тенденции.

Необходим е сериозен анализ от страна на администрацията за това какви кадри ще са необходими на индустрията в дългосрочен план, за да може образователната система да насочи усилията си към обучение именно на такива кадри. Трябва да се промени стратегията не само за висшето, но и за професионалното образование на учениците от средния курс и професионалната ориентация на всички нива.

Съветът на жените в бизнеса в България се стреми да подпомогне развитието на една успешна стратегия в тази посока посредством инициативи като стажантски програми, участие в кариерни форуми на висшите учебни заведения, сътрудничество с администрацията, включително и по линия на публично-частно партньорство. Нашите членове участват активно в различни проекти, стимулиращи въвеждането на дуалното образование, създаването на по-тесни контакти на бизнеса с учебните заведения както на ниво кариерно ориентиране, така и при планиране на броя на професии и специалности, финансирани от държавата.

Според мен бизнесът и абсолвентите донякъде се разминават в очакванията и нагласите.

Бизнесът очаква да получи готови кадри, за които не е необходимо да се инвестира в продължителни обучения. Младите хора, току-що напуснали студентската скамейка с диплома в ръка, очакват високо възнаграждение, без насреща да могат да предложат конкретните знания и умения, необходими за позицията. В действителност и работодателите, и младите специалисти е необходимо да променят и адаптират нагласите си - да си „сверят часовниците”.

Каквито и знания и опит да са получили студентите по време на обучението си в университета, винаги ще е необходим период на въвеждане в позицията. И това трябва да се случва по предварително разработена програма, с конкретни мерки и конкретен ментор, който да се грижи за това въвеждане.

Всеки работодател трябва да има план за развитие на новопостъпилите служители.

Това ще помогне не само за по-бързо навлизане в спецификата на работа и придобиване на допълнителни умения от младите специалисти, но и ще изгради една добра основа за лоялност и мотивация, базирана на усещането за принадлежност към екип.

Промяна със сигурност е необходима, но не можем да кажем, че е еднопосочна и насочена само към промяна на образователната система. Трябва да бъде изградено сътрудничество между администрацията, бизнеса и средните професионални и висшите училища, при което всяка от страните ясно да осъзнава своята роля и отговорност. Въвеждането на подходяща нормативна база от страна на държавната администрация е необходимо, но не достатъчно условие, за да получим желаните положителни резултати. Необходимо е активно взаимодействие на всички заинтересовани страни.

Държавата трябва да проучи и съответно да планира обучението на специалисти по професии и специалности,

които съответстват на реалните нужди на пазара на труда. Университетите е необходимо да разработят и осъвременят учебните програми, които в по-голяма степен да покриват основни умения и професионална подготовка, необходима за успешното налагане на бъдещите специалисти. Бизнесът да осигурява стажантски програми, които да предоставят на младите специалисти възможността да прилагат наученото в реална работна среда и да ги мотивира за професионална реализация в страната. Националната стажантска инициатива „Оставаме в България” на Съвета на жените в бизнеса в България е успешен пример за работеща програма, в рамките на която всяка година над 1400 стажанти започват своя професионален път в компаниите членове и 30-35% от тях остават в тези компании и след стажа на постоянна работа.

Бизнесът непрекъснато търси възможности за сътрудничество с университетите и вече има редица успешни практики,

тъй като от това зависи най-ценният ресурс за всяка организация – човешкият капитал. Съветът на жените в бизнеса в България, като организация, обединяваща компании от различни браншове, активно участва в провежданите кариерни дни в българските университети и се стремим непрекъснато да подпомагаме кариерната ориентация на студентите. И това е само първата стъпка. След като вече младежите са избрали в каква посока искат да се реализират, съветът поставя пред тях различните предизвикателства, включени в нашата Национална стажантска инициатива „Успяваме в България”. Чрез тях им даваме възможност не само за стаж и първо работно място в някоя от компаниите членове, но им отваряме и нови хоризонти за старт на една успешна кариера в България.

Със сигурност свързването на специалностите във вузовете с интересите на бизнеса и цялата икономика

няма да стане с магическа пръчка, това е един процес, в който всички заинтересовани страни трябва да подходят с необходимата ангажираност и отговорност. Само с общи усилия можем да очакваме да постигнем баланса на търсене и предлагане.

От най-скорошния ми опит в козметичната индустрия мога да споделя, че и там има недостиг на кадри и се правят много усилия в тази посока. Браншът е един от бързо развиващите се в България, но и там още липсва синхрон между учебните програми и нуждите на бизнеса.

Тук е важно да отбележа, че докато работодателите не са готови да отделят ресурси за образование, ученически практики и стажове, не може да разчитат индустрията да получи готови кадри. Те трябва да осъзнаят, че това ще е доста по-ефективното и евтино решение, отколкото впоследствие да отделят ресурс за обучаване на новопостъпили млади специалисти.

Сподели във Facebook