Икономика

4 Октомври 2016

1972

Животът днес

Арх. Игнатов е председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България. Завършил е магистратура по архитектура в УАСГ – София през 1995 г. и в Колумбийския университет в Ню Йорк през 2006 г. През последните десет години работи по проекти в САЩ, Китай, Русия и България. Носител е на множество призове и отличия за иновативна архитектура. Сред тях са награда „Златен век“ 2013 на Министерството на културата, голямата награда на Съюза на архитектите в България за 2012 година, приз „Варна“ за 2012 година, отличие на САБ – Варна за 2011 година и награда „Сталкер“. През 2010 г. е избран за „Архитект на годината“.

В момента нашият бранш се намира в много специфична ситуация. От една страна, има повече новодипломирани кадри, отколкото е необходимо. От друга страна, от тях малко са тези, които са подготвени за практиката, така че да бъдат наети веднага за незабавна работа. Това създава сериозен разрив между дипломирането и практикуването на архитектурната професия, нещо като безработица при незаети места. Получава се едно разминаване в очакванията на бизнеса и на абсолвентите.

Разминават се основно в очакванията на работодателите за подготовка и предлаганите възможности за развитие. В цял свят стои проблемът, че от една страна, академичното образование набляга на развитие на концептуалното и абстрактно мислене, а от друга страна, практиката изисква конкретно и ефикасно решаване на технически задачи, за да бъдат реализирани идеите. Това може да се преодолее само с регламентирането и стриктното провеждане на междинно преходно стъпало от образование към практика. Това стъпало е стажът по професията под ръководството на опитен наставник. В архитектурната професия в България това е една от най-важните предстоящи задачи пред нашата Камара на архитектите и сме в интензивни разговори със законодатели и университети, за да я решим заедно.

Необходими са промени в образователната ни система,

за да се гарантира професионалното развитие на висшистите. Трябва програмите и изпитните критерии да бъдат съставяни в тясно сътрудничество с практикуващите професионалисти. Необходимо е да се обърне внимание на по-плавния преход от образование към практика.

В тази насока и работодателите могат да помогнат. Бизнесът може да помогне чрез професионалните си организации, каквато е и Камарата на архитектите в България, да формулира проблемите, с които се сблъсква, да ги анализира и да предложи законодателни и нормативни промени, които да ги решат. Създаването на ясни правила и контролът по спазването им са основните принципи, към които се стремим.

Важно е да има добра обратна връзка и статистика колко от абсолвентите по дадена специалност работят по нея, колко са свободните работни места, какви са средните заплати и други ясни и измерими показатели. Така ще може да се прави информиран избор от вузовете и кандидат-студентите и да се ориентират в промените в икономическата обстановка. Това би намалило проблема със свръхпредлагането на едни специалисти и недостига на други.

Студентите:

Митко Георгиев, Медицински университет, София

Аз съм в първи курс и засега обучението, изглежда, ще е доста трудно и кандидатстудентските ми изпити са били само загрявка. Но аз друго и не съм очаквал, все пак това е най-добрият университет в страната. Ще имаме задължителен стаж в края на всяка година. Все още не съм мислил много за него, но предполагам, че ще се обърна към познати, които работят в сферата. Пазарът на труда в България не е напълно функционален. Работните места в повечето сфери са по-малко от завършилите. Специалистите не дават път на младите, всеки си „пази хляба”, а и фирмите задържат максимално най-добрите си служители, за което не ги обвинявам. Но реално лекари почти не се задържат в поликлиниките, повечето заминават за чужбина. Но пък освобождават места за мен! Аз съм оптимист и съм решен да работя в своята родина въпреки всичките й негативи.

Анна-Мария Въртовска, НБУ

Уча две специалности паралелно – „Поп и джаз пеене” и „Стенопис и живопис”. И двете са в Нов български университет. Честно казано, да си намериш работа по което и да е от двете направления е невероятно трудно. Но не трябва да се отказваш дори когато всичко е против теб. Това правя и аз – имам вече няколко концерта и изложби зад гърба си, но всяка от тях сама съм си организирала. От намиране на мястото до последния детайл. И честно казано, дори не ми е минавала мисълта да се откажа. Пеенето и рисуването са ми детска мечта. Как да се откажа от най-голямата си страст?

Задължително е да имаш ентусиазъм. С желание всичко потръгва, а има ли такова – преподавателите те подкрепят на сто процента, което е много важно. Моят университет се грижи да подхранва страстта ми. Имаме много повече практикаь, отколкото суха теория. Всеки ден „стажуваме” и научаваме нови неща. Определено ни е осигурено поле за действие и „практиката” по специалността ми се развива в студиото и залата за концерти на кампуса.

Елена Петрова, „Медии и журналистика”, УНСС

Не съм особено доволна от своето обучение. Вече съм в трети курс и никак не се чувствам подготвена да практикувам професията. Непрестанно ни заливат с теория и нямаме сносна практика. Така де, имаме задължителен стаж, но трябва сами да си го открием. След като нещо е задължително, не трябва ли да ни предложат варианти? Ако не познаваш някого от сферата, изключително трудно е да си намериш място. Аз имах късмет и по лесния начин си уредих стаж. Но самото търсене беше ужасно трудно. В четвърти курс ме очакват същите проблеми и се надявам да ми е по-лесно, но не ми се мисли как ще си търся работа, като завърша. Отново ще разчитам на познати, сайтове за набор на служители, предложения от университета (ако има такива) и се надявам да сполуча. Но проблемът на повечето  абсолвенти от моята специалност е, че всеки преподавател ни налива в главите неговите начини на мислене и действие. И на практика никой на нищо не ни научава. Съответно абсолвентите не могат да покрият високите изисквания на работодателите и повечето се озовават на пазара на труда.

Сподели във Facebook