През последния месец на миналата година безработицата в България падна до 8%, най-ниската за последните 8 години, съобщи Агенцията по заетостта. Ако през декември 2009 г. националната статистика е отчела 9,13% безработица, или 238 000 души, регистрирани в бюрата по труда, то през последните месеци на миналата година безработните лица са 229 000 души, показват данните на НСИ. През декември 2016 г. са били назначени общо 13 553 безработни лица, от които 12 650 – за първи път. В субсидирана заетост са включени 903 безработни. От тях 329 лица са започнали работа по програми и мерки за заетост. В бюрата по труда са заявени 9082 свободни работни места на първичния пазар. От тях частният сектор е обявил 6947.

„Миналата година действително беше най-силна след кризата от 2009 г. Тоест имаме икономическо оживление, при което видяхме, че и пазарът на труда не закъсня да последва това оживление – заетостта рязко се увеличи през последните две години и половина и безработицата намаля. Не трябва обаче да се пропускат сериозни сигнали от пазара на труда, които се виждат през последните месеци и ни посочват важни неща. А именно – през последното тримесечие на 2016 г. за първи път статистиката отчита спад на общата заетост, тоест може би ставаме свидетели на приключване или „издишане“ на този положителен процес“, коментира Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според нея причините за това са няколко.

Първата е все по-разрастващият се недостиг на кадри в редица сектори.

Става така, че работодателите търсят да наемат хора, но безработните лица не отговарят на изискванията им.  „Дългосрочно безработните са две трети от всички безработни, тоест техният дял непрекъснато нараства. Свободният ресурс на пазара на труда все повече влиза в профила: хора с ниска или никаква квалификация. Това означава, че фирмите не могат да намерят търсените от тях кадри“, обобщи анализаторът. Притеснителни са и още едни данни, получени след проучване на европейската статистическа служба Евростат сред промишлените предприятия в България. „Една трета от тях казват, че липсата на хора е основен фактор, водещ до ограничаване на възможностите за разширяване на дейността им. Това е най-високият процент изобщо, откакто се прави такъв тип проучване, повече от 13-14 години. Равнището от 30% е доста по-високо, отколкото през 2008 г., когато също имаше глад за кадри. Така че в момента сме в много неприятна ситуация“, каза Десислава Николова.

Статистиката показва, че проблемът с недостига на кадри се задълбочава и започва да обхваща все повече сектори. Ако преди две-три години най-голямо търсене на пазара на труда имаше на кадри от инженерните, математическите и информационно-технологичните специалности, сега почти няма сектор от икономиката, който да не е засегнат. Най-голямо търсене на работна сила от частния сектор се регистрира в преработващата промишленост, търговията, административните и спомагателните дейности, транспорта, складирането и пощите, хотелиерството и ресторантьорството, образованието, финансовите и застрахователните дейности, операциите с недвижими имоти, строителството и селското стопанство. „Всички компании, които в момента се разрастват, изпитват недостиг на работници и това според мен ще е водещият проблем на пазара на труда през 2017 година.

Трябва да се отчете, че безработицата не намалява само защото хората си намират работа,

но и защото хора се отказват да търсят работа и не се регистрират повече. Това много често са част от дългосрочно безработните, които в един момент се обезсърчават и се отказват да търсят работа и така икономически активните намаляват“, обясни Десислава Николова.

Още една причина за приключването на положителната тенденция с оживлението на пазара на труда според анализатора от ИПИ е липсата на цялостна политика с дългосрочни и краткосрочни мерки за свързване на образованието с нуждите на бизнеса. Положителното е, че на места в България се взимат дългосрочни мерки в посока

напасване на средното професионално и висшето образование спрямо изискванията на бизнеса.

„В момента в няколко български града започва развитието си дуалното образование, което набира все повече привърженици и подкрепящи го компании. Това е очевидно добрата международна практика, няма нужда да откриваме топлата вода. Въпросът е наистина да се намерят повече работодатели, които да станат активни партньори в процеса“, каза Николова. Според нея могат да се вземат и добри краткосрочни решения за проблема с недостига на кадри в някои сектори като туризъм, хотелиерство и ресторантьорство и други. „Разковничето се крие в организирането на адекватни и полезни практични курсове по преквалификация. За няколко месеца интензивен курс човек може да овладее базови знания за рецепционист, секретар, помощник-готвач, камериер и т.н.

През последните години имаше много отпуснати средства, най-вече по линия на европейските фондове,

за организирането на такъв тип курсове. Видя се обаче, че всъщност имаше много злоупотреби и много прахосване на средства. Формално уж много хора се записват и изкарват някакви курсове, но всъщност течеше голямо усвояване на средства. Хората ходеха от курс на курс без никакъв ангажимент за крайния резултат“, коментира експертът. Тя е на мнение, че и при организирането на курсове работодателите трябва да са активни партньори, защото в крайна сметка те би трябвало да наемат преквалифицираните кадри. Много фирми през последните години решават да организират собствени обучения, семинари и академии, за да подготвят сами необходимите им кадри.

„Винаги обаче съществува рискът вече обученият кадър, в чиято подготовка фирмата е инвестирала време, средства и усилия, да реши да напусне, да отиде при конкуренцията или да замине в чужбина. Рискът е неизбежен и това е високата цена, която работодателите плащат, за да намерят подходящите хора“, каза в заключение Десислава Николова.

Сподели във Facebook