Ева Паунова, евродепутат, един от 100-те лидери иноватори в ЕС

Според наскоро представения доклад на ЕК за образованието в България значителна част от хората у нас - 31%, са завършили университет. Тази стойност е много близка до целта през 2020 г. – 36%. Притеснително е обаче, че половината от всички студенти учат в само 6 от всички 52 професионални области - икономика, мениджмънт, право, комуникации и ИКТ, педагогика и туризъм. Още повече, през 2014 г. има спад в заетостта на скоро завършилите студенти – едва 74,5% от тях са заети след дипломиране, а България се нарежда на първите места сред държавите в ЕС, където е най-голям делът на младите висшисти (20 – 34 години), работещи на длъжност, която не изисква висока квалификация.

От тези данни можем да съдим, че системата на висшето образование има нужда да се адаптира към новите условия на пазара на труда и към нуждите на младите хора през XXI век. Добрата новина е, че това вече се случва.

Изключително положителна стъпка напред е приемането на новия Закон за висшето образование. Той регламентира нови условия за финансиране на висшите учебни заведения, базирани на точни показатели като успешната реализация на завършилите и нуждата от квалификация на пазара на труда. Това ще даде възможност на

висшите училища да се фокусират в направления, които носят повече добавена стойност

както за успеха на младите хора, така и за икономиката. Разбира се, пълноценната и устойчива промяна изисква дългосрочен и задълбочен поглед върху реформата. Ще спомена само два елемента от нея, които смятам, че са съществени за качеството на висшето образование. Това са системата за квалификация и кариерно развитие на университетските преподаватели и осъвременяването на учебната програма с новите изисквания за успех в икономиката на XXI век – иновации и технологии.

Ако искаме България да се превърне в регионален лидер на иновации, технологии и висококвалифицирана работна сила, то тогава университетите следва да бъдат един от основните двигатели на тази цел. Това изисква актуализация на методите на преподаване и на учебната програма. В много случаи днес студентите в България са в ситуацията на пасивни слушатели, които преписват и наизустяват информация, която никога няма да приложат на практика. Това не е подход, който предполага младите хора да бъдат иновативни, предприемчиви и усъвършенстващи се. За мен е от съществено значение на студентите да им бъде гарантирана ролята на главните действащи лица във висшето образование. Те трябва да могат да експериментират, да грешат, да опитват, да използват и създават нови подходи, да търсят решения на комплексни проблеми.


Всеки млад човек иска да бъде успешно реализиран, да се усъвършенства и неговият принос да бъде смислен и оценен. Бизнесът има нужда от същото – успешни, висококвалифицирани млади хора, които имат желание да стават по-добри, да бъдат креативни, инициативни, предприемчиви, да работят ефективно в екип и да бъдат адаптивни към динамичните промени, на които всекидневно ставаме свидетели.

Но разминаване съществува в търсенето и предлагането на работна сила с определени квалификации и умения.

Това се забелязва най-силно в професии от сферата на технологиите. В момента 20 000 ИКТ специалисти липсват на пазара на труда и няма кой да ги обучи. Стойността, която ще добавят, е плюс 2% към държавния бюджет.

В същото време обаче под 20% от българските студенти кандидатстват в специалности в сферата на технологиите, а около 60% от младите хора избират направления като икономика, мениджмънт, социални дейности, психология. За миналата година най-избираната специалност в българските университети е била психологията, следвана от публична администрация. За тези специалности няма голямо търсене на пазара на труда, а безработицата след завършване е сред най-големите. Реформата във висшето образование следва да повлияе върху тези тенденции, но за дългосрочно и устойчиво решение е нужна информираност и ангажиране на ученици, родители, учители и местни общности. Така нагласите и очакванията към успеха в нашето общество биха могли да бъдат осъвременени.

Сама по себе си само реформата във висшето образование не би могла да гарантира,

че всеки висшист ще стига до високи постижения и ще получи отлична реализация. Промяната в образователната система следва да започва от ранно детство. Настоящите тенденции в училищното образование са изключително притеснителни. 40% от 15-годишните ученици не могат да четат, пишат и смятат на необходимото ниво, за да се справят с ежедневието си. Същевременно едва 3% от младите хора имат високи постижения, а социално-икономическият статус е най-определящият фактор за постиженията на учениците.

В този смисъл, ако училищното образование не гарантира релевантни знания, умения и нагласи за младите хора, то как да очакваме те да творят и инициират нови продукти и подходи, а университетите да са центрове на иновации?

Положителна стъпка напред е приемането на Закона за предучилищно и училищно образование,

където обучението по предприемачество и дигитални умения намира място в задължителната общообразователна подготовка на учениците. Още повече за първи път българският законодател регламентира преподаването на умения и компетенции на XXI век като задължителен елемент от учебния процес в училище. Нито Законът за предучилищно и училищно образование, нито Законът за висшето образование сами могат да доведат до пълноценна промяна в образователната система. Със сигурност обаче са необходимата основа, на която промяната да стъпи.

Голяма част от компаниите в България имат дългогодишен опит с изключително успешна политика, насочена към образованието и младите.

Има редица компании, които са модел за корпоративно-социална бизнес политика.

Още повече през последните години се забелязва засилване на връзката бизнес-образование, а въвеждането на дуалното образование в България е чудесен пример за ефективно сътрудничество между публичен и частен сектор. Въпреки това бизнесът в по-малките населени места и региони с по-нисък социално-икономически статус се забелязва, че взаимодейства с образованието значително по-слабо. Вярвам, че положителният пример на много компании с добри традиции в контакта с училища, ученици, студенти и млади хора като цяло следва да бъде представян и промотиран и сред местния бизнес, който има какво да доразвие в посока връзка с образованието.

Както навсякъде по света, така и в България икономиката се дигитализира.

Според експерти през 2020 г. 90% от професиите ще изискват дигитална грамотност,

а всяка година се създават нови професии на бъдещето, пряко свързани с технологии и иновации. Ето защо специалности от сферата на STEM науките – наука, технологии, инженерство и математика, следва да бъдат приоритетни за българските университети. Това не означава, че други специалности като хуманитарните например следва да бъдат по-малко приоритетни. Те също обаче трябва да се приспособят към изискванията на XXI век за силен фокус върху технологиите и иновациите. Често чувам хората да питат „А какво ще се случи с учителската професия, лекарите или земеделците?”. Моят отговор е, че тези професии винаги ще бъдат неизменна част от нашия живот. Нима в педагогиката, земеделието или здравеопазването няма иновации? Напротив, точно в тези сфери иновациите и технологиите стават все по-жизненоважни.

Това, което можем да направим, за да се радваме на високо качество на живот през XXI век, е да се доближим възможно най-близо до новите изисквания за успех – практически ориентирано образование, технологии и иновативно мислене.

Сподели във Facebook