Икономика

27 Септември 2016

1005

Христо Николов

През последните години всяка есен възникват спорове за определянето на минималните осигурителни прагове по браншове. От едната страна на барикадата са синдикатите, които настояват за все по-високи прагове, смятайки, че по този начин осигуряват цялостно повишаването на заплатите в страната. Работодателските организации, съвместно с които тези прагове трябва да бъдат договорени, винаги са се дърпали от идеята, изтъквайки други аргументи.

Тази есен обаче се случи нещо безпрецедентно – четирите най-големи работодателски организации: Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал в България, се оттеглиха от преговорите, настоявайки минималните осигурителни доходи въобще да бъдат премахнати от практиката. За целта парламентът трябва да промени Кодекса за социално осигуряване.

Аргументите на бизнеса са доста. Единият е, че по принцип тази административна намеса в пазара на труда е антипазарна мярка. Работодателите изтъкват, че много често в годините се е случвало под натиска на мощни предприятия в един бранш осигурителните прагове да се вдигнат, но това довежда други по-слаби предприятия от същия бранш почти до прага на фалита или поне до съкращаване на работни места. Обикновено на този аргумент синдикатите отвръщат с иронията, че не може да се нарече бизнесмен някой, който не може да осигури поне минималните за даден бранш заплати.

Тъжната подробност обаче е, че България е силно разслоена и териториално и в някои региони 600 или 800 лева заплата, каквито могат да бъдат в столицата, са непосилни за плащане. Така че в крайна сметка праговете удрят преди всичко малките и средните предприятия.

Според самите синдикати минималните осигурителни прагове са „узаконеното равнище, на което се извършват осигурителните измами“. Те често повтарят това, което пък от своя страна служи като мотив на бизнеса да ги премахне. Проблемът е, че преди година с поправка в Наказателния кодекс осигурителните измами бяха криминализирани. Съществуването на минимални осигурителни доходи обаче практически нулира възможността за осъдителна присъда на който и да било работодател, тъй като е достатъчно той да осигурява работниците си на съответния праг, постигнат на браншово равнище. Оттам насетне никой не може да го подведе под ефективна отговорност, ако плаща нещо над този праг, но не внася съответните осигуровки. С отпадането на праговете такава защитна граница фактически няма да има, а това предполага и намаляване на осигурителните измами. Което всъщност ще доведе до изсветляване на икономиката. Кой знае защо обаче синдикатите не отчитат този факт.

Каквито и да са аргументите, с бойкота от страна на работодателските организации сега държавата се изправя пред много неприятна ситуация. Ако няма консенсус праговете да се премахнат официално, законът позволява на социалния министър да направи няколко неща. Едното е да замрази праговете на настоящите им нива и за следващата година.

Другото е да наложи по административен път увеличението им с някакъв среден процент. Което обаче ще стовари нови проблеми върху много браншове. При всички случаи сега държавата е на ход.

Сподели във Facebook