- Г-н Хампарцумян, какви според Вас са недостатъците на висшето образование в България по отношение професионалната подготовка на младите хора?

- Не бих обобщавал за висшето образование като цяло. По-скоро въпросът е до каква степен младите хора се ориентират към образование, с което биха се реализирали относително лесно и изгодно. Качеството на образованието е едната страна на въпроса, другата е насоката на образованието. Когато става дума за технологични специалности, които са в сфери, развиващи се изключително бързо, човек трябва да е готов да учи цял живот. Дали тези възможности съществуват, дали са оптимизирани, това е световен проблем, не само български. До голяма степен е и лична отговорност на всеки да продължава своето развитие. Не може да обвиняваме образователните системи, по-скоро трябва да има лична инициатива и разбиране, че нещата се развиват. Едно време получаването на висше образование в дадена сфера беше почти 100-процентова гаранция за жизнен успех, днес вече не е така. Има хора, които са предприемчиви и успешни, без непременно да имат формалното образование. Тук не говоря за мутренски кариери, а за хора, които всички познаваме, на които университетът им е станал тесен  и са започнали да правят много успешни неща в световен мащаб.

- Разминават ли се интересите на бизнеса и на абсолвентите?

- Те не се разминават. Отговорният бизнес прави така, че да влияе върху подготовката на абсолвентите в различните нива на образование, така че те да бъдат подготвени за това, което ще се търси. Понякога и бизнесът не може много ясно да си планира нуждите за 5, 10 или 15 години напред. Затова е много важно младите хора да получат фундамента – един или два чужди езика, математика, физика, компютърни науки за тези, които ще се развиват в техническите области. А другите, избрали по-либералната насока на образованието, трябва да бъдат с широка обща култура, адаптивни и космополитни. Много важно е младежите да бъдат в състояние бързо да се адаптират към изискванията на работодателя си. Светът е прекалено динамичен, цели професии изчезват, появяват се нови, понякога дори и най-добрите университети в света не са готови да следват последните технологични тенденции. Много често големите фирми доразвиват и образоват служителите си, и то на изключително високо ниво. УниКредит Булбанк също прави усилия в тази посока. Да хвърляме обвинения, че образователната система не подготвя необходимите хора, просто няма смисъл. 

- Какво трябва да се промени в образователната ни система, за да се гарантира професионалното развитие на висшистите?

- Не мисля, че трябва да държим образователната ни система отговорна, камо ли пък да дава гаранции, че някой ще се развие. Образователната система просто е инструмент, който всеки използва по-добре или по-зле, за да постигне целите си и максимума на възможностите си.

- Как може да помогне бизнесът?

- По много начини. Първото нещо, с което вече помага, е, че плаща данъци, благодарение на които се финансира образователната система. Другото е, че трябва да има изградена обратна връзка между бизнеса и хората, които правят образователните програми, така че образователните програми да бъдат максимално доближени до изискванията на бизнеса. И трето, като граждани, трябва да държим на ефективното изразходване на парите за образование.

- Как специалностите в университетите могат да се свържат с интересите на бизнеса?

- Това става, като бизнесът води диалог с ВУЗ, с който има пресичане на интересите и на материята, с която се занимава. Бизнесът може да помогне на университета да структурира програмите си така, че да му вършат работа. Това може да са програми за допълнително обучение, не непременно много сложни, многогодишни и тежки. Възможностите са безкрайни - програми за подобряване на квалификация, дори общи изследователски програми за разработка и развитие на нещо. Не мисля, че този тип дейност трябва да се централизира. Безсмислено е държавата да хвърля един куп пари с надежда, че някъде нещо ще се случи.

Ако има сектори в икономиката, които изпитват глад на кадри,  те трябва да се свържат с университет, който предоставя знание в подходящия вид. Много често това знание просто го няма или ако го има, не е тук, а някъде в Европа. Да се създадат добре квалифицирани кадри е въпрос на системна работа, в която едните стимулират другите и взаимно доказват полезността си. Това не става с декрети, програми  и помощи, а става с предприемчивост, активност, интелект и добри намерения.

 

Сподели във Facebook