Икономика

17 Октомври 2016

1999

Животът днес

Проблемът с недостига на кадри в сферата на софтуерното инженерство се задълбочава. Лично към мен и към ръководената от мен Асоциация на софтуерните инженери се обръщат доста хора, които търсят специалисти в бранша, защото искат да стартират нов бизнес в България или да разширят екипа си.

Мартин Кулов, председател на Асоциацията на софтуерните инженери

Обикновено търсенето на хора в бранша не става толкова чрез агенциите за подбор на персонал, колкото чрез лични контакти. Бонусите за препоръки скочиха значително през последните години и достигнаха до няколко хиляди лева. Това е един от реалните индикатори за задълбочаващата се криза в бранша с недостига на кадри. Често контактите на агенциите за подбор на персонал са силно ограничени и свити при търсенето на такива специалисти. Те предлагат едни и същи хора и самите работодатели се отдръпват от услугите им. Затова се организират различни събития, конференции, активности.

Повечето компании в бранша сами си обучават хората.

В момента в България имаме десетки академии, които най-често са вътрешнофирмени. В продължение на три, шест или дванайсет месеца те подготвят служители за различни позиции. Това обаче излиза много скъпо на работодателя и в крайна сметка е роля на университетите и държавата. Те трябва да обучат хората, които да влязат в бизнеса подготвени за съответната позиция. Това обаче не се случва. Пропастта между бизнеса и образованието е огромна, защото често това, което се учи на теория, няма нищо общо с практиката. Мотивацията и културата на учене на студентите в нашите университети са доста ниски. Следващите нямат уважение към образованието и институцията, ходят на лекции, колкото да изкарат тройки и да си вземат дипломата, а не да научат нещо. Самите преподаватели също не са мотивирани да работят по различни причини и често нямат представа какво се случва в реалния бизнес днес.

За да се подобри връзката между образованието във вузовете и изискванията на работодателите, според мен

голяма част от преподавателите трябва да влязат в реална бизнес среда.

В момента, в който те се ангажират с решаването на конкретни задачи или реализиране на проекти, ще погледнат съвсем различно на нещата, на които трябва да наблегнат в своите дисциплини. Сигурен съм, че по този начин ще съумеят и да мотивират студентите да учат нещата, които ще им трябват в работата.

Има я и инициативата от страна на бизнеса по този въпрос, но не в задоволителни мащаби. Част от работодателите работят тясно с определени университети, създават собствени програми, в които под тяхно ръководство и менторство се обучават качествени студенти. Такива примери обаче са малко и напълно недостатъчно, за да покрият огромната липса на специалисти в бранша.

Става така, че често дипломата нищо не значи за работодателя.

Тя е показател единствено за това, че кандидатът за дадената позиция е сравнително постоянен, защото в крайна сметка е полагал някакви усилия в продължение на четири или пет години, за да вземе документа за завършено образование. Но честно казано, при хората на моите години – 35+, дипломата за средно образование значи доста повече, отколкото тази за висшето, защото качеството на преподаването в училище беше сравнително запазено. Реално и аз, когато бях работодател, филтрирах кандидатстващите хора по дипломата им за средно образование. Сега това тотално не е валидно с изключение може би на няколко гимназии в цялата страна.

Нужни са спешни промени и в средното образование, защото и там има срив в качеството на преподаване.

Помагам на ученици да започнат със занимания по програмиране, докато все още са малки, и наблюдавам тотален спад в авторитета на учителя. Децата нямат респект към училището и ходят в час, за да изкарат тройки-четворки и въобще някакви оценки, а не да се научат на нещо. Самите учители също не полагат грижи за мотивация на децата и образованието ни се завърта в един порочен кръг. Разбира се, не могат всички да бъдат поставяни под общ знаменател, има и изключения. Масово обаче случаят е именно такъв. Става така, че когато дадем учебник на един ученик, поставим му някаква задача и му кажем да я реши сам, той не може да се справи, въпреки че ключът на загадката е в ръцете му. Причината е, че децата не са научени да мислят аналитично и логично. Другото важно нещо за успеха и последващата реализация на младия човек е да бъде научен на постоянство. Само така постепенно, с хъс и желание, ще може да влезе в науката „програмиране” и ще започне с времето да мисли логически как програмата работи и как мисли компютърът. Това нещо в училище не се дава.

Със сигурност недостигът на кадри пречи на разширяването на индустрията в България.

Ограничават се възможностите на работодателите за приемането на поръчки, генерират се пропуснати ползи. В стремежа си да се справят с проблема с кадрите обаче много фирми допускат сериозна грешка. Наливането на много млади хора в индустрията чрез академии и различни школи трябва да е задължително съпътствано с менторство. Начинаещите трябва да имат ръководител, който да насочва неопитните къде са сбъркали и да ги учи как да преодоляват конкретни пречки. Когато аз започнах работа, имах такъв наставник, който най-малкото можеше да се изсмее и да ми каже каква глупост съм направил, и да ми покаже как всъщност трябва да действам. Това е много ценно за развитието на специалиста.

При недостиг на старши, опитни професионалисти, се стига до ситуацията, при която младият човек има два пътя –

или да започне сам да се справя и самообучава, или да се откаже, защото не може да се справи с поставените му задачи. Вторият вариант означава и загуба за фирмата, защото тя е инвестирала в базовото обучение на конкретния човек. Ние от Асоциацията на софтуерните инженери се опитваме да покажем на младите хора, че чрез продължаващо обучение под формата на конференции, на ментори, програми, под формата на материали, преведени на български за по-бързото им асимилиране могат да задълбочат опита и познанията си. Искаме чрез неформални срещи и онлайн групи да създадем общност, в която можем да общуваме помежду си и да помогнем на начинаещите да достигнат до по-старшите, които може в тяхната компания да ги няма.

В по-глобален мащаб обаче

решението на проблема с липсата на квалифицирани специалисти трябва да се търси в промяна на образованието.

Има стъпки в тази насока, например с обявяването на приоритетни за държавата специалности, които се субсидират допълнително. Съществуват и успешни публично-частни партньорства между университети и компании от бранша. Нещата като цяло могат да се променят обаче само ако всички участници в процеса поемат инициатива в правилната насока. Държавата не може да очаква изведнъж от някъде да дойдат преподаватели, които да са наясно с бизнес средата, или че изведнъж от следващата академична година ще дойдат мотивирани студенти. Нещата в сферата на програмирането са доста динамични и образователната ни система трябва да е доста гъвкава.

Сподели във Facebook