Годишните обороти в сивия сектор на икономиката в България възлизат на около 25 млрд. лв. Става дума не за престъпен бизнес като трафик на наркотици и контрабанда, а за укрити приходи, върху които не се плащат данъци и осигуровки и реално заработени заплати. Това стана ясно на третата поред национална дискусия „Икономика на светло за по-добро бъдеще!”, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

„През последните 15-20 години делът на сивата икономика в страната е между 30 и 40% от БВП. Според международни доклади в стари държави - членки на Европейския съюз, като Испания и Италия, частта на неформалния сектор се движи между 15 и 20%. В скандинавските страни числото е между 5 и 10%. „Факт е, че дори и в развитите европейски държави сивата икономика не може да се изкорени изцяло и да се сведе до 0, но може да се движи в едни нормални стойности – около 15% от БВП. И това е нашата цел – и на синдикатите, и на бизнеса -  да отидем в тези приемливи рамки. Тук става въпрос за икономика, за заетост, която обаче трябва да отговаря на изискванията на закона и да не носи само печалба, а да има и социални ефекти”, коментира пред в. „Животът днес” Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ.

Проблемите със законодателството са сред основните причини за ненамаляващия обем на сенчестата икономика.

Според организаторите на дискусията, въпреки че през последните 10 години в България е имало около 300 по-значими мерки за справяне с неформалния бизнес и срещу даването на пари под масата, те са имали краткотраен ефект и делът на сенчестата икономика е почти един и същ в началото и края на периода. Наскоро Министерството на финансите се похвали, че след предприемането на серия от мерки, включително и промени в нормативната уредба за ограничаване на сивата икономика, в бюджета на Националната агенция по приходите (НАП) и на Агенция „Митници” са влезли близо 1,109 млрд. лева повече през първата половина на годината спрямо същия период на 2014 г. Сред мерките са засилването на контрола върху доставките и движението на течните горива

чрез автоматизираната система за обмен на информация между НАП и митниците, налагането на контрол върху ведомствените бензиностанции, увеличаването на проверките на място от НАП и Агенция „Митници” върху производството на акцизни стоки. Положителен ефект са оказали по-честите проверки върху продажбите в търговските обекти, въведеният механизъм за обратно начисляване на ДДС за зърнените култури и др.

„Ако правителството си постави цел до 2020 г. да намали дела на сивата икономика само със 7%, приходите в бюджета ще скочат с над 2 млрд. лева на година”, заяви Румен Радев, зам.-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според него освен да се вземат мерки от страна на държавата, които да имат дългосрочен ефект,

трябва да се промени и мисленето на хората и гражданското им самосъзнание за личното им участие в изсветляването на икономиката.

Като се декларират доходите, като не се купуват контрабандни стоки, като се изисква касова бележка за извършените услуги и т.н. „Да сте видели майстор, който влиза вкъщи и дава касова бележка за извършения ремонт? Ние като потребители също участваме в сивата икономика, като не изискваме такава, защото е по-удобно. Ето защо повишаването на културата и образованието на хората би ограничило процеса на увеличаване на дела на неформалния бизнес и ощетяването на държавата”, категоричен е Румен Радев.

„Бездействието на институциите при неспазването на закона слага своя отпечатък и това си личи например в изкривената информация за трудовите отношения, получените доходи и по-малкото внесени осигуровки. Честа практика е да се работи на пълен работен ден, а служителят да се води, че работи по 4 часа дневно. Съответно му се плаща формално по-малко, а останалото му се дава под масата. Внесените осигуровки съответно също са по-малко, ощетява се и бюджетът заради по-малкото внесени данъци”, обясни Чавдар Христов.

Според специалистите сериозно внимание трябва да се обърне на младите хора, които са най-уязвимата група работници, поддаващи се на такива практики.

За последната година плащанията „на ръка” са се увеличили с 10%, а това се оказва и един от най-сериозните проблеми за икономиката ни.

Повече от една трета от хората, които имат втора работа, изобщо не декларират доходи от нея. Висок е процентът и на хората, склонни да купуват стоки от сивия сектор – над 38%. 

„Сред най-засегнатите сектори от разрастващия се сенчест бизнес са строителството, туризмът, хранителната промишленост и др.”, обобщи зам.-председателят на АИКБ. Според организаторите на форума „Икономика на светло за по-добро бъдеще!”, когато по всички линии на трудовото правоотношение – работно време, здравословни и безопасни условия на труд, заплащане и т.н., има нарушения, това носи сиви печалби на бизнеса. Обществените поръчки също са източник на сиви обороти. „Схемата е добре позната на всички – първо възникват съмнения при избора на изпълнителя, защото до търговете за обществени поръчки се допуска определен кръг от хора. След това изпълнителят получава едни пари, които не се знае как ще бъдат разпределени и дали ще стигнат до всички подизпълнители”, каза вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Той обърна внимание, че

едва тази година бяха криминализирани дейностите, свързани с некоректно поведение към осигурителната система и системното неплащане на осигуровки.

„Повече от 15 години, откакто е създаден Кодексът за задължителното обществено осигуряване, ние от КНСБ настояваме да бъдат криминализирани деяния, които са насочени към осигурителната система. Ефектът от тази мярка е осезаем. Веднага скочиха приходите в осигурителната система. Този ударен ефект със сигурност постепенно ще отслабне, защото българинът ще намери вратичка, така че да заобиколи закона. Защото това е вечното съревнование между крадеца и средствата, с които се опитваме да се борим срещу него”, допълни Христов.

Специалистите оценяват като стъпка в добра посока въвеждането на еднодневни трудови договори в областта на земеделието,

защото се изсветляват доходите в един сектор, в който има много труд и няма яснота каква е цената му. От КНСБ обърнаха внимание, че договорите станаха факт, след като самите предприемачи, независимо дали отглеждат рози, гъби, лавандула и т.н., се уплашиха от перспективата да влизат в процедури по наказателния кодекс и поискаха да бъде направено нещо за изсветляване на труда на заетите в земеделието. „По неформални данни над 100 000 души са се включили в прибирането на реколтата тази година, няколко десетки хиляди такива договори са сключени само за няколко месеца. Представете си какъв ще е ефектът, ако по 20-30 лв. влязат в осигурителната и данъчната система от тях... Примерът е показателен, че ако има добра воля, може да се намерят решения”, каза в заключение вицепрезидентът на КНСБ.

Сподели във Facebook