Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

- Каква е целта на подписаното миналата седмица споразумение между КТ „Подкрепа” и браншовия съюз за въвеждане на диференцирани ставки на ДДС в България за храните въобще и в частност намаляване на ДДС от 20 на 5% за хляба, г-жо Кукушева?
 

- Целта на подписаното споразумение е както социална, така и икономическа. Когато става въпрос за социална дейност, винаги печелят хората. Когато става въпрос за икономическа – пак печелят хората, но пречупено през призмата на бизнеса. Новината е, че за първи път по тази важна тема се включиха социалните партньори. Стъпката по намаляване на ДДС на храните и конкретно на хляба не може да бъде направена без ангажираността на социалните партньори. Намалените работни места са вече проблем и на синдикатите. С намаляване на ставката на ДДС върху хляба до 5% ще паднат и крайните, потребителски цени с около 12-13%. Това автоматично означава по-голям достъп на най-бедната част от българското население до този основен хранителен продукт. Потреблението ще се повиши, което ще доведе до икономическо и бизнес оживление – запазване на кадрите в бранша и отваряне на нови работни места. Блестящ пример за подобна политика е Румъния, която намали ДДС върху хляба от 24 на 9%. Потреблението в северната ни съседка е изключително нараснало. Намаля значително делът на сивия сектор. И още нещо – в Румъния няма междуфирмена задлъжнялост, което значи здрава икономическа и конкурентна почва.

- Какъв е делът на сивия сектор в България по отношение на хлебарството и сладкарството?

- Поне 50%, а може би и повече. Към момента хлебопроизводството прави официален оборот около един милиард лева, още един милиард лева обаче се движи и в сивия сектор абсолютно необезпокоявано. Сивата икономика е абсолютно неконтролируема. За да съществуват всякакви гаражи, работилници и дори заводи в сивия сектор, се осигуряват чадъри чрез различни инструменти – липса на контрол, единно ДДС, безпроблемен достъп до пазара и други. Ако се отнемат животоподдържащите системи на сивия сектор, какъвто е финансовият ресурс, той няма как да съществува. Тези фирми, които произвеждат хляб нелегално, не внасят нито осигуровки, нито данъци, а суровината им също е купена от мелничари, работещи на тъмно. На ден се произвеждат 2 милиона 500 000 хляба, а половината от тях остават неотчетени към държавната хазна. Изглежда, държавата нехае за последиците от тази паралелна икономика.

- Каква е опасността за потребителите при покупката на хляб, произведен от нерегистрирани фирми?

- Сивият сектор търси всевъзможни опити да пробие на пазара и най-често това е ниската цена. При този тип производство обаче не само няма контрол, но няма и качество – каква е суровината, при какви хигиенни условия е обработвана и съхранявана, как се транспортира готовият продукт и т.н.

- Остава един месец до Великден, какви са предпочитанията на българите при купуването на козунаци?

- Над 90% от българите предпочитат хубавите български козунаци, направени с качествени продукти, с аромат на ванилия, с ядки, стафиди и локум. Моят съвет към потребителите е: Не купувайте внесените химически бомби в луксозните картонени опаковки с чужди наименования, които имат срок на годност повече от 6 месеца. Те вредят както на здравето, така и на джоба ни.

Сподели във Facebook