Трябва да се започне със структурна реформа

С доц. д-р Илиан Минков, преподавател в катедра „Икономика и управление на индустрията” в Икономическия университет, Варна, разговаря Мирослава Кирилова

- Доц. Минков, очакванията на потребителите за икономическата ситуация в страната през следващите 12 месеца са за известно подобрение. Това показват данните от анкета, направена от Националния статистически институт. Можем ли да бъдем оптимисти?

- Според мен няма причина за този оптимизъм от гледна точка на подобряване на икономическата ситуация. Разбирам потребителите обаче. След нови избори винаги се раждат и нови надежди и очаквания, че нещата ще се променят към по-добро. За съжаление икономиката не може да се съживи с магическа пръчка. Конкретната пазарна конюнктура определя пазарното статукво. В случая националната конкурентоспособност е на доста ниско равнище, което изисква дългосрочни решения.

- Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу каза преди дни, че Франция е изгубила конкурентоспособност през изминалите 20 години, като подчерта, че Париж трябва да се насочи към реформи. Поводът за коментара беше новината, че за първи път през последните четири години втората най-голяма икономика в Европа изпадна в рецесия. До какво ще доведе намаляването на конкурентоспособността в България?

- Подобен сценарий не е изключен и у нас, защото има доста предпоставки конкурентоспособността ни да намалява все повече. Първо, внедряването на новите технологии е на доста ниско равнище. Второ, липсват тесни специалисти в определени сфери и има недостиг на кадри. В същото време не се осигуряват добри бизнес условия и  безработицата продължава да расте. Хората не знаят дали утре ще имат работа, защото и работодателите им не могат да гарантират устойчивост на бизнеса.

- Какво трябва да е поведението на хората при влошена икономическа ситуация?

- Бих я нарекъл по-скоро ситуация на несигурност. Най-лесното, което могат да направят, е да спестяват. Тук важи максимата „Бели пари за черни дни”. Истината обаче е, че гражданите масово осъзнават, че няма кой да се погрижи за тях освен самите те. Хората гледат да покрият основните си потребителски нужди като храна, обувки, облекло. Лишават се от стоки за бита, стоки за дълготрайна употреба, не правят инвестиции. Ограничението засяга и сферата на забавлението – почивки, екскурзии, кино, театър и т.н.

- Накъде според вас ще тръгне икономиката на България след изборите?

- Трудно е да се прогнозира какво ще се случи сега. Нещата до голяма степен зависят от решенията на новото правителство, ако се сформира такова. Лошото е, че не се гледа в дългосрочна перспектива, а се избират краткосрочни фискални механизми, които временно да стабилизират ситуацията.

- С какво трябва да стартира новото правителство в сферата на икономиката?

- Определено е изключително необходима структурна реформа. Небалансираната икономика може да се регулира с развитието на базови отрасли като селското стопанство и индустрията. Видяхме, че именно тези отрасли в последните години се развиват, защото бяха стигнали нулата. Без фундаментални отрасли няма как да се развие икономиката, защото за това не са достатъчни само подобрения в сферата на услугите и търговията например. Необходимо е създаването на по-добри и облекчени условия за малкия и средния бизнес, като се намалят свръхрегулациите.

Трябва да им се осигури достъп до търгове и кандидатстване за усвояване на евросредства. Само така едни от най-иновативните икономически единици могат да съществуват и да се развиват. Подходящата политическа програма на новото правителство включва и регулации на тромавата съдебна система, създаване на електронно правителство, както и по-добра инфраструктура. По време на последното управление инфраструктурната ситуация изглежда доста по-добре от гледна точка на магистрали. Но има още много какво да се желае за мрежата от третокласни и второкласни пътища.

- Неведнъж сме чували репликата „Ние не ядем асфалт, за какво са ни магистрали?”. Бихте ли обяснили как по-добрата инфраструктура ще окаже благоприятно въздействие върху икономиката, а и върху обществото?

- Ще го обясня възможно най-лесно с пример. Аз живея във Варна и последните години виждам как черноморската ни столица остава на заден план в сравнение с Бургас. Причината е, че от София до Бургас има изградена магистрала, каквато липсва до Варна. По-бързото придвижване осигурява по-успешни комуникации, разширяване на търговскостоковия обмен, привличат се бизнесмени и инвеститори. Затова през последните години Бургас просто разцъфтя, разшири се и ще продължава да го прави, защото има интерес към този град. Безработицата намалява, а бизнесът се развива.

- Кои политически ходове биха се отразили негативно на икономиката ни? Говори се за отмяна на плоския данък или повишаване на минималната работна заплата например...

- Отмяната на плоския данък се предлага като универсално решение на всички проблеми. Истината обаче е, че той е доста по-справедлив от прогресивното подоходно облагане. То благоприятства развитието на сивата икономика, безработицата расте, а спестяванията намаляват. Доводите, че така богатите плащат повече, не са актуални, защото и при плоския данък те пак са високо обложени. Прогресивното и регресивното подоходно облагане не са справедливи икономически механизми. Те изкривяват социалния баланс, така че отмяната на плоския данък си е чист популизъм.

Чух из медийното пространство идеи за повишаване на минималната работна заплата до 1000 лв. Това обаче не е удачен икономически лост, защото осъществяването му ще предизвика много негативни последствия. Ясно е, че няма да се понрави на фирмите, а работодателите ще спрат да наемат хора, защото няма да могат да им плащат съответната сума. Така ще се увеличи безработицата и сивата икономика. Самите служители ще предпочетат да си взимат парите под масата в пълен размер, без да се облагат и без да внасят осигуровки.

 


 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 53