Веселата и независима Астрид Линдгрен смело може да се нарече прототип на знаменития си литературен персонаж Пипи Дългото чорапче. Независимо от любовта си към четенето и добрите оценки, тя винаги е имала проблеми с дисциплината: пред уроците по ръкоделие и предпочитала момчешките игри.

„Ах, как умеехме да играем, спомня си детските години авторката на „Карлсон“. - Катерехме се на най-високите дървета и скачахме върху дъските в дъскорезницата. Качвахме се на покрива и балансирахме върху него и само някой ако се спънеше игрите ни можеше да прекъснат завинаги“.

Астрид (третата от ляво) със семейството си.

Необикновената си страст към игрите и забавленията Астрид запазва до преклонна възраст. „Законът на Мойсей, слава Богу, не забранява на старици да се катерят по дърветата“, обичала да казва писателката.

В младежките си години скандалното поведение на Астрид предизвиквало все повече недоумения у околните. На 17 години си подстригва косата съвсем късо, което докарва до шок жителите на родното ѝ градче. Ето какво си спомня самата писателка: „Хората идваха при мен на улицата и ме молеха да сваля шапката си, за да видят как съм се подстригала. Някои се възхищаваха от прическата ми, но те бяха малцинство“.

Въпреки многобройните молби на баща ѝ да не опозорява семейството, Астрид и не помисля да се прави на добро момиче. Тя разбира, че с външността, която я е дарила природата, няма големи шансове за успешен брак и се заела сама да гради щастието си.

Първата крачка по този път е работата ѝ в местния вестник като репортер. Но на 18 години разбира, че е бременна.

Самотна и бедна

Шведската писателка никога не разкрива името на бащата на сина ѝ, а дълги години изпитва чувство на вина, че е дала малкия Ларс на приемни родители, а после на баба му и дядо му.

За да скрие тъмното си минало, Астрид заминава от малкото си родно градче Вимербю за Стокхолм, където има повече възможности да получи работа. „Аз съм самотна и бедна – пише по това време Астрид на брат си Гунар. – Страхувам се от настъпващата зима.“

През 1928 г. късметът се усмихва на бунтарката: директорът на Кралския автомобилен клуб я назначава като секретарка. А след две години ѝ прави предложение: „Той ми призна, че се е влюбил в мен от първия поглед и през тези две години не е свалил погледа си от мен. Разказах му всичко за себе си и, разбира се, за сина си. Той нито секунда не се поколеба: „Обичам те, а значи обичам и всичко, което е част от живота ти. Ларс ще бъде наш син, доведи го в Стокхолм“.

Астрид Линдгрен през 1960 г.

Естествено, за Астрид това не е любов от пръв поглед, но тя приема предложението и до края на живота си е благодарна на Стуре Линдгрен. От бунтарка тя се превръща в порядъчна домакиня и дарява съпруга си с дъщеря Карин. Но даже това не сближава Астрид с благовъзпитаните шведски майки.

Децата ѝ винаги са се гордеели със своята майка-хулиганка, която с удоволствие участва във всичките им игри. Веднъж дори скача в трамвая, когато е в движение, за което кондукторът я глобява.

„Астероид“ Линдгрен

Също така неблаговъзпитани и недостатъчно поучителни според педагозите са ѝ приказките ѝ. В началото тя започва да ги пише за децата си, а после решава да участва с тях в литературен конкурс. Скоро след като го спечелва книгите ѝ стават популярни по целия свят, но ако у децата приключенията на Карлсон и Пипи предизвикват възторг, то у възрастните – опасения. За това, че Карлсон провокира децата да бъдат непослушни, книгата е забранена в много американски щати.

Пипи Дългото чорапче

През 80-те години на ХХ век Астрид престава да съчинява нови приказки, но пак не се превръща в типична пенсионерка и ежедневно отговаря на стотици писма.

Само 6 години не достигат на Линдгрен, за да стане столетница. Независимо, че на тази преклонна възраст слухът и зрението ѝ отслабват, чувството за хумор никога не ѝ изневерява. Когато разбира, че на нейно име са кръстили неголяма планета, тя отговаря, че може да я нарекат „Астероид Линдгрен“.

Сподели във Facebook