Сара-Нора Кръстева, художествен ръководител на балета на Софийската опера
Един красив и изящен спектакъл, с който на 28, 29 и 30 април 2017 г., талантливите артисти от балета на Националната опера и балет, ще споделят с публиката своя празник и ще я заредят с много любов, красота и смях!
Съдържание на балета „Пахита“:
Първа постановка на Ж. Мазилие в Гранд Опера. Жорж Ели, Париж, 1846 г.
В Испания, в цигански табор живее красавицата Пахита. Но тя не е циганка. Нейната поява в табора е свързана с някакво страшно престъпление през 1795 година и е покрита с тайна. Пахита грижливо пази миниатюрен портрет на своя баща, но кой и защо го е убил не ѝ е известно. Тя е била съвсем малка и помни само как някой я е отвел.
Но ето че в долината, в околностите на Сарагоса, където обитава циганският табор, пристига граф д’Ервили, френски генерал. Той иска да направи паметник на своя брат Карл, някога убит с жена му и дъщеря му на същото това място.
По това време губернаторът на испанската провинция Лопес де Мендоза плете интриги как да омъжи сестра си Серафина за Люсиен д’Ервили. А Иниго, главатарят на циганския табор, плете свои интриги. Той иска да получи любовта на прекрасната Пахита. Иниго забелязва, че между Люсиен и Пахита пламват нежни чувства. Той отива при губернатора дон Лопес де Мендоза и двамата  разработват план за унищожение на Люсиен: да го напоят с вино, примесено със сънотворно, а после да дойдат специално наети убийци.
На техните планове  не е съдено да се сбъднат.  Пахита чува техния разговор и спасява Люсиен. Тя подменя бутилките с вино и напоява със сънотворно Иниго. Наетите убийци, получили нареждане да убият този, който е в дома, вместо Люсиен убиват по погрешка самия Иниго.
Главните герои: Пахита и Люсиен д’Ервили отиват  заедно, живи и невредими след всички неприятности, на мястото, където се готви голям бал. Там е изработен портрет на убития герой Карл д’Ервили.
Пахита разказва за предателството на губернатора и него го арестуват. В портрета на загиналия герой тя, сравнявайки го с изображението в своя медальон, познава собствения си баща.
Премиера
Премиерата на двуактния спектакъл се състои на 1 април 1846 г. в Париж, в театъра Гранд Опера; балетмайстор Ж. Мазилие, художници Р. Филастър, Ш. Камбон, П. Лиетерл, Т. Ж. Сешан, Е. Деплешен. Люсиен Петипа - в партията на Иниго – Пирсон.
Балет на Парижката опера в Пахита
В Парижката опера балетът шества до 1851 г., докато там работи изпълнителката на главната партия Карлота Гризи (после тя заминава при своя съпруг балетмайстора Жюлю Перо в Русия, където получава договор за два сезона и където сред изпълняваните партии е и Пахита).
Балетът в Русия
Този балет получава голям успех в Русия, където той получава името „Пахита“ и нееднократно се поставя и продължава сценичния си живот и до днес.
Постановката в Русия става следващата след парижката премиера, тя от двуактна се превръща в триактна и преминава в Петербургската императорската трупа на сцената на Болшой Каменний театър на 26 септември (8 октомври) 1847 г. с музиката на Делдевез в инструментацията на К.Н.Лядов и с добавената му нова музика на галопа.
На 29 януари 1889 г. балетмайсторът А.Н.Богданов пренася петербургската постановка на М. Петипа с музикалните допълнения на Л. Минкус в Московската императорска трупа, на сцената на Болшой театър, добавяйки още няколко музикални сцени на различни композитори.
През 1896 г. Мариус Петипа прави още една редакция на този балет, добавяйки сред останалите нови сцени няколко танцувални номера от балета „Своенравната жена“ на Адолф Адам – спектакълът е насрочен за тържествата, провеждани в Петерхоф в чест на 100 г. от смъртта на императрица Екатерина II. Изпълнителка на главната партия става Матилда Кшесинская.
Няколко постановки са създадени от Рудолф Нуреев. През 1964 г. той поставя този балет за английската Кралска академия по танци, после през 1970 г. – за италианския театър Ла Скала, през 1971 г. Нуреев пренася своята версия в два театъра: Виенската държавна опера и в трупата на Американския балетен театър в Ню Йорк.
В съветския период в СССР балетът поставят балетмайсторите К.Ф.Боярский (1957 г.), П.А.Гусев (1972г.), Н.А.Долгушин (1974 г.), О.М.Виноградов (1978г.), Т.Н.Легат (1987 г., театър „Станиславский и Немирович-Данченко“) и др.
Съдба на хореографията на Мариус Петипа
Мариус Иванович Петипа
Версията на балета в постановката на Мариус Петипа не пропада. Тя бива съхранена от Н. Г. Сергеев, записал в началото на ХХ век балетния репертоар на Петербургската императорска трупа по системата на хореографския запис на неговия педагог В. И. Степанов. Заминавайки в емиграция, Н. Г. Сергеев отнася със себе си всички записки и сам нееднократно ги използва, поставяйки балетни спектакли на различни сцени, където го запраща животът. През 1922-1924г. Н. Г. Сергеев е балетмайстор на Ригския  музикален театър и поставя там по своите записки няколко спектакъла, в това число  и „Пахита“. Днес неговата колекция се съхранява в САЩ, в библиотеката на Харвардския университет, и е достъпна за всички балетни дейци.
През 2000 г. по тези записки редакцията на Мариус Петипа е възстановена от Пиер Лакот за парижкия театър Гранд Опера. По този начин балетът се връща, не в първоначалния му вид, а в редакцията на Мариус Петипа – на сцената, с която започва неговата история.
В наше време се играе само последната, пета редакция на „Пахита“ от Петипа, която ще бъде представена на 28, 29 и 30 април в Софийската опера - останалите версии са изгубени. Тази версия представлява 45 минути балет, в който участват звездите на Софийския балет: Марта Петкова, Катя Петрова, Емил Йорданов, Никола Хаджитанев, Александър Александров.
Катя Петрова в "Жар Птица"
Останалите балетни миниатюри:
„Историята на една любов“ представлява комичен поглед върху балета „Дон Кихот“ и „Да танцуваш на инат“ е комична интерпретация на балета „Жизел“.
В тях също участват младите балетни изпълнители на Операта.
Хореограф на комичните миниатюри е Йордан Кръстев, който е бил солист в трупата на балета.
Диригенти са Борис Спасов и  Жорж Димитров. 

 

Сподели във Facebook