„Уважаеми г-н президент,

Преди всичко бих искал да се представя. Казвам се Елвис Пресли, възхищавам се от вас и изпитвам дълбоко уважение към цялата ни администрация. В Палм Спрингс преди три седмици разговарях с вицепрезидента Агню и пред него изразих своята загриженост за страната ни. Хората, използващи наркотици, хипитата, немските студенти социалисти, Черните пантери и т.н. не ме смятат за свой враг.

Аз обичам Америка. Сър, готов съм да служа на страната. Нямам никакви други съображения или мотиви освен стремежа да помогна на страната си. Бих могъл да бъда много по-полезен чрез връзките си с хора от всички възрасти, ако ме направите федерален агент със специални задачи. На първо място аз съм артист, така че всичко, което ми е нужно, са федерални пълномощия.

Сър, аз съм се установил в хотел „Вашингтон“, стая 505-506-507. Регистрирал съм се под името Джон Бъроуз. Ще бъда там толкова, колкото е необходимо, за да получа званието федерален агент. Аз проведох дълбоки изследвания в областта на злоупотребата с наркотици и комунистическите техники за промиване на мозъци. Аз съм сред всичко това, сър.

Към писмото прилагам кратка автобиография, за да разберете по-добре моето предложение. Много бих искал да се срещна с вас, просто, за да ви кажа „здравейте, ако не сте много зает“.

Това писмо Елвис пише след беседа със сенатора Джордж Мърфи на самолета, докато лети от Мемфис до Вашингтон. След като каца, Елвис лично предава писмото в Белия дом.

Година по-рано

Елвис Пресли е напълно погълнат от кариерата си. Според подписания контракт той е задължен да изнася още пет години грандиозни концерти в най-изисканите зали на Лас Вегас. Започва с 58 концерта за четири седмици, на които присъстват над 130 хиляди души. Веднага след това започва продажбата на записаните още през зимата „From Elvis in Memphis“ и „Back in Memphis“. А „Suspicious Minds“ в края на август е на първо място в класациите. Концертите носят на Елвис около половин милион долара, а публиката приема с овации завръщането му. Кариерата му в киното обаче се проваля.

Скоро кралят на рокендрола сменя стила си. През февруари 1970 г. той за първи път излиза на сцената в бял разкроен и блестящ костюм. Елвис отново щурмува музикалния Олимп, а феновете му са в екстаз.

Малко сле това се оказва, че да изнася по два концерта на ден не е никак просто. За да се поддържа във форма, Елвис започва да пие всякакви таблетки. Още в армията, преди десет години, той се пристрастява към стимулантите, а след демобилизацията преминава на успокоителни и сънотворни. Не след дълго „менюто“ му се попълва от препарати за сваляне на теглото. В общи линии той се придържа към тези, които получава с рецепти. Но по време на концерти посяга към екстази и кокаин.

Психическото изтощение и безконтролният прием на стимуланти се отразяват негативно върху здравия му разум. Той все повече задълбочава връзките си с мафията, към която изпитва огромно уважение.

Близките му са сериозно притеснени. На Присила започва да ѝ писва ролята на прислужница на звездата. Въпреки че тя не познава друг живот, защото се е започнала с Елвис на 14 години. Баща му също критично наблюдава разпада на сина си и безсмисленото му разточителство. Самият той е работяга, пресмятащ акуратно всеки долар.

И съпругата, и бащата на Елвис решават сериозно да поговорят с него. Той обаче не им обръща никакво внимание, бързо стяга куфарите и се отправя към аерогарата.

В администрацията на Белия дом

Писмото на Елвис до Ричард Никсън е абсолютно неочаквано. То пристига на 2 декември в 6.30 сутринта. По това време рейтингът на държания глава силно е започнал да спада. Американците са загубили доверието си в президента, който се надява на втори мандат.

След няколко часа юрисконсултът на Никсън се обажда в хотел „Вашингтон“, за да назначи среща между краля на рокендрола и президента на САЩ. Тава Елвис с двама приятели се отправя към Белия дом. В Овалния кабинет звездата дълго разсъждава за патриотизма и дълга, напомня, че е служил две години в армията и добре знае как работят враговете на държавата. Елвис заявява, че има необходимото влияние и му е необходима само значка на федерален агент, за да може да помогне ефективно.

Елвис разчита да стане агент в Бюрото по наркотици и опасни лекарства.

След като размисля, Никсън взема еднолично решение и дава на Елвис значка на федерален агент. Ръкостискането между двамата е широко коментирано във вестниците и предавано по телевизиите. Скоро Белият дом успява да се справи с някои проблеми във външната политика и след агресивна избирателна кампания Никсън отново печели изборите през 1972 г.

Пътят надолу

След като получава значката на федерален агент, Елвис окончателно загубва интерес към музикалната си кариера. Скучно му е не само в студиото, а и на концертите. През февруари 1972 г. Присила го напуска. Това е сериозен удар по самолюбието му. Започва да се дистанцира и от баща си.

Въпреки това през зимата на 1973 г. кралят на рокендрола изнася грандиозния концерт Aloha from Hawaii. Той е предаван в 38 страни и е гледан от над милиард души. Хонорарът на Елвис е 900 хиляди долара.

Но това е максимумът, на който е способен. Вече не иска нито да гастролира, нито да записва. Започва да трупа килограми, а апатията компенсира с наркотици. Изпада в още по-голяма депресия. Чувства се предаден. Иска да се ожени за приятелката си Джинджър Олдън, фотомодел, с 20 години по-млада от него. Именно тя намира тялото му в банята на 16 август 1977 г. Аутопсията показва, че причината за смъртта е прекалена доза медикаменти. 

Сподели във Facebook