Умберто Еко беше не само световно известен писател, учен, философ и историк, но и интелектуалец от висша проба. При това успя да се превърне в икона на антиснобизма. Той никога не проявяваше към читателите каквито и да било културни или образователни претенции.

Умберто Еко остави на човечеството гениалните романи „Името на розата“, „Махалото на Фуко“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“… И не само. Той е автор на множество научни трудове, публицистични текстове и др. Завеща ни мъдростта и смирението си, за което му благодарим.

Предлагаме ви 8 неща, които научихме от Умберто Еко.

Интелектуалният роман може да бъде бестселър

Днес е рано да се каже кои произведения на Умберто Еко ще издържат на времето, но е безспорно, че първият му роман „Името на розата“ се превърна в бестселър. След излизането му през 1983 г. многомилионният му тираж беше разграбен.

Интелектуалецът може да чете комикси

За своята слабост към комиксите Умберто Еко е писал неведнъж. Той е смятал Супермен за въплъщение на комплексите на съвременния човек, лишен от възможността да използва физическа сила в свят, изпълнен с машини.

Фашизмът не е толкова далече, колкото ни се струва

През 1995 г. Умберто Еко чете в Ню Йорк доклад „Вечният фашизъм“, чийто текст по-късно включва в книгата си „Пет морални есета“. В доклада той формулира 14 признака на фашизма. В много държави хората ще ги припознаят и свържат със съвременното устройство на обществото, в което живеят.

Дипломантът трябва да знае няколко езика

За материал за книгата на Умберто Еко „Да напиша дипломна работа“ (1977 г.) са послужили неговите наблюдения на студентите от различни страни. Затова съветите и изводите на писателя са универсални. Той смята, че добрата диплома (поне на хуманитарна тема) е невъзможно да се напише, без да се ползват чуждоезични изследвания.

Европа я очаква афроевропейска спирала на историята

Темата за миграцията също присъства в есетата на Умберто Еко. Той твърди, че не е по силите на Европа да спре потока от преселници от Африка и Азия. Това е естествен процес като Великото преселение на народите. И „ нито един расист, нито един носталгично настроен реакционер не може нищо да направи“, казва писателят.  В една от публикациите си Еко пише: „ Великите миграции са неудържими. И трябва просто да се приготвим за живот в нова спирала на афроевропейска култура“.

Смехът е враг на вярата и тоталитаризма

За измеренията на средновековния смях са писали и други, но именно Умберто Еко в „Името на розата“ сблъска смеха и вярата в трудноразрешим конфликт. И направи това толкова ярко, че у читателя не остава и съмнение – въпросите, поставени в романа, не се ограничават само в описаната епоха. „Истината извън съмненията, светът без смях, вярата без ирония – това не е само идеал на средновековния аскетизъм, това е и програма на съвременния тоталитаризъм“, коментира Юрий Лотман „Името на розата“.

Читателят е съавтор на писателя

В далечната 1962 г. Умберто Еко, все още нямащ намерение да прави писателска кариера, публикува книгата „Открито произведение“. С този термин той обозначава такъв литературен текст, в който великата творческа функция на „изпълнителя“ е да бъде интерпретатор, предлагащ една или друга трактовка, превръщайки се в истински съавтор на текста. Ктигата била доста полемична за времето си: през 60-те години структуралистите представяли художественото произведение като затворено самодостатъчно цяло, което може де се разглежда извън зависимостта между неговия автор и читателите. Еко твърди, че съвременното открито произведение само провокира множество интерпретации.   

Не се надявайте да се избавите от книгите

Едно от произведенията на Умберто Еко е със заглавие „Това не е краят на книгите“, написана в съавторство с френския интелектуалец Жан-Клод Кариер. Те застъпват тезата, че колкото повече книги четеш, толкова повече ти е нужно да четеш: това е безкраен процес. Едновременно с това човекът, изпитващ потребност от четене, няма никакви шансове да прочете всичко, което би искал. Това не означава, че непрочетените книги оставят в нашия културен багаж черни дупки: всяка важна непрочетена книга ни влияе опосредствано чрез десетки други. Настина малко са хората, които могат да усвоят цялото литературно наследство на Умберто Еко. Независимо от това той ни влияе, даже и да не сме го чели.

 

Сподели във Facebook