Петър Галев

Не, не става дума за наскоро открит археологически артефакт, нито за някоя изложбена зала. Говоря за Софийската опера и балет. Може би не си даваме сметка, но тази национална институция през последните десет години направи изключително много, не само за столицата ни, но и за цялата страна. Хиляди - по правило високоинтелигентни и платежоспособни меломани - дойдоха и продължават да идват в България, за да гледат оперните и балетните спектакли. И наистина има какво да видят.

Такова разнообразие от заглавия, от композитори, от режисьорски и сценографски стилове трудно може да се види за кратък период, дори и в най-големите театри. Няма вкус и предпочитание, които да останат незадоволени.

Като започнем от най-дълбоките музикално-философски води на Рихард Вагнер, минем през вечните шедьоври на Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Жорж Бизе, Джоакино Росини, Гаетано Доницети, Пьотр Чайковски, Адолф Адам, Лудвиг Минкус и стигнем до по-популярни, но блестящо изработени постановки като мюзикъла „Мамма миа“ на АББА. Само от началото на новия музикален сезон 2018 - 2019 видяхме четири премиери: „Мамма миа“, „Симоне Боканегра“, „Дон Паскуале“ и „Трубадур“, а предстоят балетът на най-значимия български композитор Панчо Владигеров „Легенда за езерото“ и шедьовърът на Моцарт „Дон Жуан“... Но с това не се изчерпва креативната енергия на първия ни оперно-балетен театър. През лятото зрителите не само не са лишени от представления, но Националната опера и балет им предоставя съвсем различни преживявания – спектакли в уникална среда: в столетен парк, на брега на Дунава, в пещерата „Магура“, край Белоградчишките скали. Не трябва да забравяме вниманието към най-младата публика – от бебетата, които гледат и слушат в специално създадена за тях среда, до детските спектакли, които успяват да откъснат жадните очи на подрастващите от екрана на телевизора и от компютърните игри. В духовната сметка на театъра трябва да впишем многобройните турнета в близки и далечни държави, гостуването на наша сцена на големи имена от операта и балета, целенасочените усилия за откриване и утвърждаване на млади таланти.

Във времето, в което възприемаме цялата ни необходима информация в няколко реда от смартфона, пишем sms-и с полудуми на латиница, вечно бързаме и гоним задачи, посещението на оперен и балетен спектакъл е буквално терапия за душата и тялото, един свят, който ни връща към човешките ни корени и ценности, подрежда съзнанието, призовава ни да не забравяме, че всичко, което днес ни вълнува, вече е преживяно и претворено по неповторим начин чрез музика, глас и танц. Чудя се защо ни е да живеем в София, ако не идваме в Операта и балета? Молове, ресторанти и дискотеки има във всеки град. На ул. „Врабча“ бие едно сърце на града ни, чиято кръв ни прави по-добри и по-силни. Елате и се уверете!  

Сподели във Facebook