От стругар до писател и режисьор – животът на Василий Шукшин винаги е бил странен, но много руски. Рано му се налага да порасне. През 1933 г. арестуват баща му и го разстрелват. През 1942 г. убиват на фронта втория съпруг на майка му. Вася остава най-големия мъж в семейството и трябва да поеме грижите за всички. Той работи като ключар и огняр, служи във флота, става учител по руски език и литература, стига и до директор на училище. Но Василий чувства, че нещо в живота му не е наред. Със спестените пари си купува билет за Москва и постъпва във ВГИК, за да стане сценарист.

Василий си спомня как в общежитието не искали да го пуснат с военната куртка и той трябвало да спи на пейката пред сградата. Събужда го немлад човек в приличен костюм и го кани да пренощува при него. По-късно Шукшин разбира, че това е „страшилището“ на ВГИК – именитият режисьор Иван Пирьов. След като общува с легендата на руското кино, Василий премисля и подава документи в режисьорския факултет. Там обаче го забелязва Михаил Ром и го взема в своя курс.

За отпуснатия от съдбата толкова малък срок Шукшин прави доста за киното – режисира и участва в над 20 филма, пише… До последно се надява да снима филм за Степан Разин, но все не успява. Най-значимото му произведения остава „Калина алена“ по едноименната му повест.

Кадър от филма "Калина алена", 1973 г.

Той целият е като опънат нерв – казват за него приятелите му. Работата над филма е много тежка, но Шукшин намира облекчение в постоянното присъствие до него на неповторимата Лидия Федосиева. Може би затова двамата толкова естествено изиграват ролите си в „Калина алена“. Филма са гледали над 60 милиона зрители.

Сергей Бондарчук го кани да се снима в „Те се сражаваха за родината“. През есента на 1974 г. Шукшин трябва да завърши последния епизод. На 1 октомври негов колега го вижда подпрян на стената да се държи за сърцето. На сутринта го намират мъртъв. Официалната версия е остра сърдечна недостатъчност.

Кадър от филма "Те се сражаваха за родината", 1976 г.

Василий Шукшин е  погребан в „Новодевичье кладбище“. Когато всички се разотиват, върху гроба му остава огромна купчина клонки от калина, които донесли неговите близки и приятели, а и непознати, които искрено обичали Василий Шукшин. 

 

Сподели във Facebook