Култура

29 Януари 2018

2943

Животът днес

Кой по-добре от един психиатър би могъл да направи социална дисекция на социалните проблеми на една нация и да постави диагноза? Не е никак случайно, че зад идейния проект "Посоки" стои дипломиран лекар - Стефан Командарев завършва Медицинския университет, но професионално отдава живота си на изкуството. Новата му кинолента е от онези филми, които по-скоро могат да бъдат наречени документални, отколкото игрални, защото ситуациите и образите в нея са наситени с онази автентична самобитност, която срещаме у хората, които ни заобикалят. Живеенето по български, без маска и без грим, озъбено, свирепо куче.

Шест истории в шест таксиметрови коли, обикалящи софийските улици нощем, разказват събирателната история на живота на повечето от съвременниците ни. Изчистени от розов оптимизъм и ненужно лигавене, във фокуса им е той - обикновеният човек с обикновените си нужди, драми и провали. И заснемането на филма засилва тази обикновеност - една камера в една кола, създава усещането, че драгият зрител е непосредствен участник в случващото се. Седи на задната седалка, подрусва се от неравностите на пътя и слуша. Слуша съдби, обречени да бъдат обречени. И докато прави избори, осъзнава, че всъщност няма избор, няма и посока. Животът го е притиснал към дъното, без капка въздух и без алтернатива, без нормална алтернатива. Оставил му е илюзията, че от него зависи нещо. Всъщност от него зависи толкова, колкото може да бъде разказано в една таксиметрова кола.

Ако очаквате филм, в който основната линия е надеждата, ще останете разочаровани. В "Посоки" основната линия е безнадеждността. Толкова обикновена и делнична, че няма как да не й повярваш. Защото всъщност я познаваш много добре и не я харесваш, но пък си й свикнал. На голям екран обаче се усеща като юмрук в корема, като ритник в слабините. Звездният актьорски състав е там, за да те убеди, в случай, че ти е останало някакво съмнение, че това е част от твоята България. Зуека, Асен Блатечки, Герасим Георгиев - Геро, Ирини Жамбонас, Иван Бърнев, Юлиан Вергов, Георги Кадурин, Стефка Янорова, Васил Банов, Стефан Денолюбов, Николай Урумов - всеки един изиграл голямата роля на безпътника, ненамерил посока. Всеки един с толкова истинска актьорска игра, че в един момент си казваш - "няма начин това да е филм, те го снимат в реално време". 

Всъщност в известен смисъл това е така, защото филмът е инспириран от действително разказани истории. Операторската работа допринася в голяма степен за цялостното възприятие на "Посоки" - операторската работа на Веселин Христов го нареди сред избраниците в категория  "Особен поглед" на последния кинофестивал в Кан. "Посоки" е един особен поглед към българското днес и остава само да го видите и да споделите - това вашият поглед ли e?

"Посоки" - филм на Стефан Командарев



 

Сподели във Facebook