На прага на лятото театър 199 ни зарежда с усмивка. Премиерата на комедийната пиеса "Семеен съвет" е на 18 юни, понеделник, от 20 часа. Авторката, Кристина Клементе, е родена на 30 март 1977 г. в Барселона. Обучава се в Театралната академия на Барселона и в Института „Сала Бекет“. Като драматург тя става известна с пиесите си „Оркестър Рай“ (2007, Театър „Версус“) и „Марк и Паула“ (2008, „Сала Бекет“). Сред нейни заглавия за сцена са и: „Ние идваме в Тибидабо“ (2008, Театър „Версус“, получила Награда на критиката) и „Великата нощ на Лурдес Г.“, написана през същата година в съавторство с Хосеп Мария Миро (Театър „Версус“, за която, през 2009 г. са удостоени с театралните награди „Луис Сола“ и „Грек“), следва „Нашите шампиони“ (2012, Театър „Гауди“). През 2013 г. „Семеен съвет“ се превръща в сензация, още с появата си в „Сала Бекет“ и е наградена от Форума на писателите в Тарагона.

Семеен съвет в театър 199

На българска сцена пиесата семеен съвет е под режисурата на Атанас Атанасов, който споделя:

Харесвам тези пиеси, които ме грабват от първите си страници и прочитам „на един дъх“. Останалите чета от инат. Харесвам и онези пиеси, които независимо дали при първия прочит са завладяващи или скучни, провокират актьорската ми природа и я изкушават моментално да се напъха под кожата на някой от персонажите.

Първата среща с пиесата на Кристина Клементе предизвика незабравимо вълнение на човешкия ми дъх, но провокира и усещане за актьорско пиршество. Понякога съм алчен, а в случая исках да вляза под кожата на всички персонажи. Това беше и причината да предприема поредната си постановъчна авантюра. 

Десетина дни преди премиерата, когато хаосът започва да се подрежда и всичко е ясно, но  не съвсем… когато адреналинът се покачва и нещата уж се случват, обаче… Не съм нервен, не!

Седя на последния ред в тъмната зала и проигравам всички роли… Актьорското пиршеството на колегите от сцената, десетина дни преди премиерата предизвиква и спонтанната ми усмивка… и смеха… и приглушения кикот, и самотната ми тъжна сълза… Не мога да не бъда благодарен. Може би защото за пореден път се убеждавам, че Актьорът е човек, но не като хората.

Имам чувството, че и вие, прекрачвайки прага на театъра в ролята на зрители, но и на човеци, ще бъдете докоснати с вълнението, което продължавам да нося със себе си много време след знаменитите наши десетина дни преди премиерата.

 

Това е заглавие, което не е за изпускане!

Сподели във Facebook