Култура

29 Септември 2018

Животът днес

Кога: 29 септември, премиера, следващи представления:  8-ми и 31-ви октомври

Къде: Театър 199 "Валентин Стойчев"

Какво: "КРОАСАН" от Мартин Колев, режисьор Васил Дуев, участват: Петко Венелинов и Цветина Петрова

За постановката:

Случва ли ви се да сънувате, но да сте убедени, че сте будни? Или пък да сте будни и да имате силното усещане, че може би сънувате? Понякога границата между двете състояния се размива – вълшебно, чудновато. И не знаете в кой свят се случва всичко. Спомени се заиграват с вас или пък настоящето ви кани в своя лабиринт с подвеждащи посоки и неочаквани обрати. „Животът е сън”, заявява Калдерон. „Направени сме ний от сънища”, въздъхва геният от Стратфорд в „Както ви харесва“.

А талантливият млад български автор Мартин Колев, спечелил последния  конкурс на нашия театър за нова българска драматургия на името на изключителната Славка Славова, е написал пиеса за съня наяве с дръзко въображение. Сътворил я е със свободно и леко перо  – „както му харесва”. Като криминална загадка, като блян. Но и като изследване на мястото на душата в живота ни. Животът, който технологиите превземат все по-настойчиво и агресивно.

Любителите на фантастиката ще бъдат заинтригувани от извънземното въображение на пиесата. А останалите ще са заплененени от човечността, заложена в нея.

Очаквайте пред вас да се разкрие същността на една, на пръв поглед проста дума – кроасан. Дума, която речниците дефинират като: „сладостна кифла от фино маслено тесто, с формата на полумесец и с пълнеж от шоколад или мармалад”.

Но чрез богат хумор, страст и нежност постановката ще ви разкрие и други измерения на кроасана. Уханен аромат, усещане за същност, за спасение от полудялото ни време и... за обич. Сън ли е или пък не, този кроасан?

                                                                            Андрей Филипов

Покрай „Кроасан“ често се сещам за кинтсуги, японското изкуство за поправка на керамика. Срещата ми с тези съдове и отчетливите им, позлатени пукнатини породи типично западняшко учудване − от малък знаех, че счупеното не бива да си личи. Знаех също, че хубавите дрехи се простират най-отпред, а на снимки задължително се усмихваш. Полираната красота ще спаси света − освен ако не я изпревари някой секси супергерой, който понякога умира, но само за малко. Има нещо утешително човешко в откритите белези, във видимите пукнатини, които заявяват: „Това е историята ми и тя е единствена по рода си“. Също толкова човешко, колкото убеждението, че дефектите, скрити под повърхността, наистина изчезват.

„Кроасан“ е един личен текст, който покълна от такъв белег и от опита ми да провидя в него някои отговори. Как се прежалва непрежалимото? Как се посреща онова, което докрай отпъждаме с „Не искам да мисля за такива неща“? Има ли смисъл в свят без някой, който е представлявал целия свят?

Мечтаех ли си, че „Кроасан“ ще спечели конкурса за камерна пиеса на Театър 199? Разбира се. Дори не съм си представял обаче, че ще попадне в ръцете на такъв способен, отдаден екип. Единственото, което ми остава сега, е да чакам с притаен дъх вдигането на завесата – и да ви пожелая приятно гледане!

Мартин Колев

Следващите представления на „Кроасан” са на 8-ми и 31-ви октомври.


 

Фотографиите от постановката са дело на Адриана Янкулова.

 
Сподели във Facebook