На първо място трябва категорично да отбележим, че новата премиера на Националния музикален театър е безспорен успех във всяко отношение: избора на постановката, режисурата, сценографията и декорите, хореографията и – разбира се - вокалната изява и актьорската игра на солистите от театъра.

Спектакълът е различен от тези, с които сме свикнали и обичаме в Оперетата, защото има моменти, в които те улавя за гърлото и напълва очите със сълзи. И други моменти, в които хуморът извира неподправено от сцената.

Цялата трагична история на еврейския народ е въплътена органично в „Цигулар на покрива“,

без да се стига до показване на натуралистичен ужас. Всичко е някак елегантно, с ирония и самоирония, но се оказва, че часове и дни след това можеш да размишляваш върху видяното и чутото. Връщаш се отново и отново не просто към сюжета и мелодиите, а към големите въпроси на битието – кои сме ние, защо сме на тази земя и как така през хилядолетията все човеци измъчват други, които трябва по сътворение да са им братя… В новата постановка на Музикалния театър виждаме вътрешните догми и противоречия, но и радостта от живота в една затворена общност и всичко това се разкъсва внезапно от разразилия се в началото на миналия век политически ураган в Русия.

Никак не е лесно да нарисуваш такова обширно платно чрез текста, музиката, танците и цялостната сценична картина. Но е постигнато в постановката на сръбския гост-режисьор Небойша Брадич. Тъкмо младото поколение успява да разчупи оковите на родови вековни обичаи, общността е буквално пометена от безумието на революцията. Но все пак намира сили да изправи глава, да потърси спасение във всички краища на света. Финалът изглежда оптимистичен, но не съвсем. Зависи от гледната точка. Това е постановка, която задължително трябва да се види! Забележителни роли правят любимците на публиката Христо Сарафов и Александър Мутафчийски в ролята на Тевие, както и сценичните им партньорки Калина Ангелова и Катерина Тупарова в ролята на Голда.

Сподели във Facebook