Българщина: Съпротивата ни срещу османските нашественици продължава половин век

С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

 

- Акад. Велев, преди да разгледаме окончателното падане на България и териториите й в Македония под османско владичество, нека припомним на читателите кога се появяват т.нар. османски турци...

- Към 20-те години на ХІV век Осман I създава на територията на Мала Азия държава с поданици, които се наричат османски турци. Първата й столица е Бурса (1326 г.). Османското владичество, чиито синоними са османска власт, османско иго, турско робство, е периодът от края на ХІV до края на ХІХ век, през който не съществува българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя. Закрита е самостоятелната българска патриаршия, която е подчинена на Цариградската патриаршия. От 1326 г. до 1856 г., в продължение на 530 години, тази държава постоянно воюва и може да се смята за напълно милитаризирана и с развитие, в което абсолютен приоритет имат войската и войната... 


- В днешното ни обществено съзнание се шири мнението, че турците завладяват Царство България едва ли не за няколко месеца... Такава ли е историческата истина?

- Завладяването на България от османците е историческа епопея, която продължава повече от 50 години. 


- През какви етапи преминава този трагичен за нас, българите, половинвековен период?  

- Хронологично този период можем да го систематизираме в четири етапа: първият е участието на османската флота, наета от Византия за война срещу България, вторият е поражението на цар Иван Александър при Димотика, третият е сръбската експанзия в Македония. Последния можем да определим като византийско-османско сътрудничество срещу България. 

 

- За многобройната ни читателска аудитория това са малко известни факти, дайте ни повече информация за тях... 

- През юли 1341 г. по нареждане на Йоан Кантакузин, велик доместик и един от императорските регенти, ромейската армия започва да се готви за поход към България. За тази цел е наета флотата на Умур бег, владетел на тюркското емиратство Айдън, който е изпратен към устието на р. Дунав. Същата 1341 г. цар Иван Александър навлиза с войските ни в Тракия, за да спре армията на Кантакузин. Срещат се с ромеите при Димотика, но сражението завършва с поражение за българите. Иван Александър е принуден да сключи мирен договор с Кантакузин, според който българската страна се оттегля от пряко участие във византийската гражданска война.

 

- Кога Сърбия нахлува в българските земи в Македония?

- Годината е 1342.  През лятото Елена, съпруга на сръбския владетел Стефан Душан и сестра на цар Иван Александър, посещава Търново. Според съвременните историци сръбската кралица успява да убеди брат си да не се противопоставя на действията на Стефан Душан. И сръбският крал застава на страната на Йоан Кантакузин. В резултат на това той максимално използва византийската гражданска война, за да завладее значителни части от Балканския югозапад и да превърне Сърбия в могъща империя. Стигаме до 1347 г., когато за атаките срещу черноморските ни градове Йоан Кантакузин привлича като съюзник Орхан I, владетел на османския бейлик, и взема като наемници османците от Мала Азия. Орхан І  изпраща сина си Сюлейман заедно с конните му отряди и с тяхна помощ претендентът за византийския престол превзема черноморските ни градове, но без Созопол.

 

- Как се развиват следващите исторически събития?          

- През февруари същата година Йоан Кантакузин тържествено влиза в Константинопол и поема властта над империята, а османските му съюзници предприемат постоянни набези в българските територии, където плячкосват каквото им падне. Според свидетелствата на самия Йоан Кантакузин те всекидневно избиват „селяни, жени и пеленачета“ и преминават в Азия с „много пленници от българите“.

 

- Кога е първата битка между българите и османските пълчища?

- Това става през 1349 г. Тогава около София се разразява ожесточена битка между българската войска, предвождана от княз Иван Асен, и 20 000-ната турска конница под водачеството на Сюлейман, по-големия брат на Мурад I. Сражението приключва с много жертви и от двете страни. Сред загиналите храбри защитници на България е и Иван Асен. През лятото на следващата година  Сюлейман заедно с отрядите си преминава р. Марица и плячкосва българските територии в Тракия.

 

- Неутолимите имперски интереси ли са основната причина, за да не се постигне християнско единство и общи действия срещу азиатския нашественик? 

- Историците разполагат с достоверни сведения, че е имало опити за коалиция между Византия и България срещу османците. През 1351 г. византийска делегация пристига в столицата Търново с предложение за съюз срещу османските турци. Цар Иван Александър с основание подозира, че грабителските набези на турците са резултат от действията на Йоан Кантакузин. Той си обяснява политиката на Кантакузин с неспособността да  изплати договорените суми на наемниците, затова ги насочва към плячкаджийски набези. 

 

- Какво ни предлагат пратениците?

- Ромейските пратеници предлагат на българския владетел  бъдещ съюз срещу османците, в който той да осигури средствата за създаване на флот, за да затвори пътя им към Тракия. Цар Иван Александър приема идеята, но по-късно не изпълнява обещанието си поради недоверие в предложението на Кантакузин, а вероятно и под влияние на сръбския владетел Стефан Душан.

 

- Кога османците твърдо стъпват на европейска територия? 

- На 2 март 1353 г. османските турци завладяват голямата черноморска крепост Галиполи, охраняваща най-тясната част от протока, който разделя Азия и Европа. Контролът над Дарданелите се оказва в османски ръце. През 1354 г. турските владения в Тракия се разширяват. Следващата година в битката с османците край София загива Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър. Героичната смърт на цар Михаил е намерила отглас в народните песни от Софийско, в тях се говори за „Михаил Василич загинал със смъртта на храбрите“.

 

- Вярно ли е, че България е използвала османски наемници във войната срещу Византия?

- Да, вярно е, това се случва през 1364 г., когато пламва поредната  българо-византийска война, този път за черноморските градове. Император Йоан V Палеолог изненадващо превзема Анхиало (Поморие) и обсажда Месемврия (Несебър). Срещу него българският цар изпраща войска, в която са включени и османски наемници. И византийците са принудени да се оттеглят.

 

- Малцина занаят, че Видинското царство, преди да падне под османско владичество, е превзето от унгарските войски... Какви са последствията от това?

- На 2 юни 1365 г. унгарският крал Лайош I Велики превзема Видин. Цар Иван Срацимир и семейството му са пленени и затворени в крепостта Хумник (Босилево, Хърватия). С помощта на францискански монаси унгарците започват да въвеждат българите в римокатолическата вяра. Това насилие се превръща в лична драма за около 200 000 българи, т.е. за около една трета от населението на Видинското царство.

- Кога Иван Срацимир си връща видинската крепост и как се случва това? 

- Случаят е интересен, но трябва да бъде обяснен от по-отдалече. През 1366 г. Амадей VI Савойски превзема Ахтопол, Созопол, Скифида, Анхиало и Месемврия и на 25 октомври обсажда Варна. По време на обсадата графът започва преговори с цар Иван Александър и деспот Добротица, но в същото време превзема още две крепости – Емона и Козяк. След края на преговорите Андроник IV Палеолог получава Анхиало, Несебър и Варна, но поема ангажимента да посредничи между българския цар и влашкия войвода Владислав Влайку. Андроник IV Палеолог убеждава влашкия войвода срещу 180 000 флорина, платени от българския цар, да освободи Видин от унгарците. Преговорите завършват успешно и през есента на 1369 г. унгарският крал отстъпва Видин, освобождава Иван Срацимир и го връща в града.

 

- Кога османците завладяват Тракия?

- Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните й градове (Адрианопол, 1362, Димотика, Филипопол, 1364, Боруй, 1372 и др.). Това става между 1360 и 1372 г. Мурад I премества османската столица от Бурса в Адрианопол.

 

- Колко са българските царства и деспотства по това време?

- От 17 февруари до 4 декември 1371 г. в българските земи имаме три царства и множество деспотства, това е отразено хералдически на Констанцкия събор.

 

- А какви са паметните събития из територията на Македония? 

- През 1371 г. крал Вълкашин, владетел на Прилепското кралство, и брат му деспот Углеша, владетел на Сяр, са разбити от османците в битка при Черномен. След което Беломорието и Македония стават османски владения. Историческите извори свидетелстват за кървавите събития: „Тогава живите облажаваха по-рано умрелите. Турците се пръснаха и полетяха по цялата земя, подобно на птици и не остана княз или вожд, или наставник някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси. Всички бяха обзети от турски страх”. Балканските владетели не само не реагират на османските действия, но в хаоса на събитията се оказват въвлечени като второстепенни фигуранти в политическите планове на Мурад І.

- Нека завършим тук този разговор, а следващия път ще продължим с цар Иван Шишман, който става васал на турския султан и му дава за жена сестра си Кера Тамара..

 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 85