- Нека днес да започнем разговора ни с българите от Македония, които са участвали в четата на войводата Христо Ботев…

- От сведенията, които са стигнали до нас, можем да твърдим със сигурност за неколцина четници. Атанас Свещаров оставя диря в историята ни като български революционер и общественик. Роден е през 1847 г. в с. Горно Броди, Серско, днешна Гърция. Известен е и като Свещаря. По-късно става деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1867 г. заминава за Света гора, откъдето през Цариград отива в Одеса, Русия. Там работи като хлебар, след което потегля за Бесарабия, където научава за сформирането на чета от Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Бързо се озовава във Влашко, но четата вече е прехвърлила Дунав. За да се препитава, работи в Кюстенджа, Меджидия и село Тополово, Добруджа, а през 1873 г. - на строящата се нова жп линия в село Кадиево, Пловдивско. След две години поема за Херцеговина, за да се включи в избухналото въстание, но е задържан в Сърбия и върнат в Румъния. Там работи като бояджия в Турну Мъгуреле.

- И навярно там, в Румъния, се записва в Ботевата чета…

- Той не само последва войводата Христо Ботев, но Атанас Свещаров участва във всички сражения на четата. След убийството на Христо Ботев заедно с другаря си Тодор Стоянов от Неврокоп и други четници се отправят към Средна Стара планина. След предателство двамата заедно с още 40 четници са пленени, оковани и местени в различни затвори – в Сяр, Неврокоп и София. Освободени са едва след като е обявена обща амнистия. Завръща се в Сяр, където се включва активно в обществените дела. За откриване на българско училище в града той работи с известния учител Петър Сарафов, бащата на бъдещия голям български актьор Кръстьо Сарафов и големия български патриот Борис Сарафов. Освен това Свещаров е в основата и на църковната борба в Сяр. При кръщаването на първата му дъщеря – Олга, той изгонва гръцкия свещеник.

- Тази хъшовска дързост едва ли е останала ненаказана...

- Наистина Свещаров е преследван както от турците, така и от гърците. Многократно са правени опити да бъде убит. Домът му в Сяр става убежище и място за срещи на дейци на ВМОРО. Там се е състояла и последната среща на Гоце Делчев с дейци на Серския окръг преди напускането на града от четата му и заминаването й за с. Баница.

- Как протича животът му по-нататък?

- През 1913 г., след подписването на Букурещкия мирен договор, Свещаров заедно със съпругата си Магдалина и дъщерите Олга и Катерина заминава за Пловдив, а по-късно за освободения Ксанти.

През 1919 г. Западна Тракия с Ксанти е окупирана от гръцката армия. Тогава Свещаров, отново със семейството си, се изселва в гр. Станимака, днес Асеновград, където умира на 12 март 1930 г. Атанас Свещаров е носител на три ордена, два Кръста за храброст – сребърен и бронзов.

- Няма как да не се спрем на Перо Херцеговинеца или както още са го наричали,  Перо Македончето, Ботевия четник, един от малцината, които са били около войводата, когато е прострелян смъртоносно… Кой е сторил това, е тема за друг разговор, но как е истинското име на този легендарен мъж?

- Той се казва Петър Спасов Симеонов и е втори войвода на Ботевата чета. Роден е през 1848 г. във Велес. Участва в Херцеговинското въстание, заради което получава прякора си Херцеговинеца.

- Как става подвойвода в четата на Христо Ботев?

- В края на април 1876 г. Перо се установява в Бекет, Румъния, където организира четата „Свети Георги“, която се присъединява към четата на Христо Ботев. На парахода „Радецки“ Петър Симеонов заменя Никола Войновски като подвойвода на четата след разногласия между последния и Христо Ботев.

- И идваме до 20 май, когато  четата води последното си сражение…

- Вечерта на същия ден Христо Ботев е убит и се смята, че Перо, който е ранен в крака, оглавява основното ядро на четата, която се изтегля на югоизток. Но още на следния ден са обградени от черкези в местността Погледец над с. Челопек и Перо, Петър Симеонов, загива в сражението.

- Кои са другите македонски българи в Ботевата чета?

- За тях има много по-малко сведения, но ще ги спомена по азбучен ред… За Антон Куков се знае, че е роден в Охрид, за Вълчо Добрев Андов, че е родом от Велес, но не е бил редови четник, а десетник. Димитър Кичуков – Малкия, е от Крива Паланка. Знаем, че освен в четата на Христо Ботев той е участвал и в Кресненско-Разложкото въстание. За Петър Джордев се знае и годината, в която е роден – 1840-а, а мястото е българският град Битоля. А Сава Букурущлиев е от българското село Плевня,  Драмска околия. От Битоля е и Тодор Христов, наричан Княза, той дошъл на белия свят през 1850 г. Христо Иванов също оставя името си като български националреволюционер. Роден е в с. Калкан дере, Тетовско. След Освобождението работи като адвокат.

 - А кои са най-известните имена на участници в българското четническо движение в Македония?

- Може би първенството държи Ильо Марков, по-известен сред своите съвременници като Ильо войвода или Ильо Малашевски. Роден е през 1805 г. в с. Берово. Започва като пандурин на Рилския манастир. А след 1848 г. води чета в Малашевско, Пирин и Рила. През 1862 г. постъпва в Първата българска легия в Белград. През Сръбско-турската война 1876 г. е начело на голям български доброволчески отряд. През Руско-турската война води чета в Ловешко – в турския тил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание, а през Сръбско-българската война 1885 г. действа с голяма чета, съставена от български македонци, в сръбския тил.

След появата на четите на ВМОРО престарелият вече Ильо войвода дава ценни съвети, а много от четниците на път от България за Македония преминавали през дома му, за да получат благословията му. Споминал се на 17.ІV.1898 г.

- Георги Антонов Сюраджиев остава в летописите на борбите ни с първите си две имена…

- Да, Георги Антонов е известен български войвода. Роден е в Кочани, Източна Македония. През 1876 г. заедно с трийсет и трима свои другари от родния си край отива в Одеса. След започване на Руско-турската война (1877-1878) застава начело на чета и броди в Етрополския балкан в тила на турската армия, подпомагайки руската войска. Друг бележит войвода е Константин Буфски, инак името му е поп Константин Трифонов.

Роден в с. Буф, Леринско, Егейска Македония. Като организатор на въстанието в Битоля през 1862 г., той е арестуван и осъден на 15 г. строг тъмничен затвор. След като излежава присъдата си, се включва в Освободителната война, като води чета в днешна Югозападна България. Участва и в Кресненско-разложкото въстание.

Друг известен поборник е д-р Константин Иванов Везенков, който е роден през 1848 г. в Крушево, Македония. Става военен лекар. Участва в Руско-турската война през 1878 г. като опълченец в Трета опълченска дружина. Участва в боевете на Шипка, където загива.

И не на последно място трябва да споменем Димитър Тр. Чернев, останал в аналите на историята ни като Димитър Трайкович. Завинаги е записал името си като български националреволюционер и общественик. Роден е във Велес през 1817 г. Дарява пари за строителство на български училища. Член е на Софийския революционен комитет, доверено лице на Васил Левски. От 14.ІХ.1879 до 30.VІ.1880 г. е кмет на София.

Сподели във Facebook