Традиционно всички пива са били нефилтрирани до времето, когато е разработена филтрационната технология през 1800 г. Тя е имала за цел да подобри бистротата и бързо се превръща във важен фактор за потребителите след 1825 г. За това допринася и изобретяването на пресата за стъклени чаши в Северна Америка, което позволява на консуматорите да виждат пивото, което пият.

Живата бира е нефилтрирано пиво и се отличава със сравнително мътен вид и видими утайки мая



Днес всеки потребител може да избере между нефилтрирано или филтрирано пиво. Основен аргумент за почитателите на нефилтрираната бира е наситеният й вкус. От друга страна, има много причини при модерното пивопроизводство бирата да бъде филтрирана – повишена микробиологична и колоидна чистота, стабилизиращ ефект за вкуса и пяната, получаване на продукт с еднакво качество, удължен срок на трайност. Трябва да се има предвид и фактът, че процесът на филтрация е труден, отнемащ време и е необходимо скъпо оборудване. 

Модерната пивоварна наука се придвижи напред през миналия век и последните 5 години по този въпрос – по-леките пива, тип ейл (creame ales, golden ales) и пилзнер, вероятно трябва да се филтрират. Консуматорите на този тип пива желаят те да са брилянтно бистри, да пропускат светлината, да са леки за пиене. Ако не са филтрирани, дрождите ще им прибавят малко грубост. Други пива, горноферментирали, пшенични, тъмни, може да не са филтрирани. Така че, който каквото предпочита – има аргументи и за двете страни!


 

Сподели във Facebook