Безспорно съществува недостиг на кадри почти във всички браншове и сфери на икономиката в страната. През последните няколко години се затвориха редица професионални гимназии в страната, което е пагубно за сектора на дървообработващата и мебелната промишленост. Причината е, че до този момент очаквахме захранването с нови кадри да идва именно оттам. Няколко са факторите за затварянето на тези така необходими технически специалности в средното образование. Най-сериозният от тях е демографският срив и за съжаление тази тенденция не може да се промени от днес за утре, а е необходима дългосрочна стратегия за справяне с проблема.

Правителствата през последните години обаче не предприемат адекватни мерки,

така че според мен демографската криза ще се задълбочава. Вторият фактор за затварянето на професионалните гимназии е правилото, внедрено в нашата образователна система – парите да следват ученика. Тази система имаше първоначално положителен ефект, защото започна едно съревнование за деца. Получи се обаче трансформиране на добрата идея в порочна практика. Езиковите гимназии, които допреди няколко години се смятаха за по-елитни, започнаха да приемат деца с ниски оценки, дори тройки, за да имат повече ученици и съответно средства. Само че така тези гимназии не са вече елитни, а се превърнаха във „всеядни“ и средата за развитие на учениците се промени. Ако допреди години отпадналите от класирането за езиковите гимназии се насочваха към техническите специалности, то сега това не се случва и интересът към професионалните техникуми и гимназии съвсем затихна. Децата не се записват да учат занаят, за да станат дърводелци, механици, електротехници и т.н.,

всички искат да знаят езици и да станат специалисти на средно управленско ниво и мениджъри.

Работодателите от сектор дървообработване и мебелно производство се стараем да насочваме малкото обучавани кадри в това какво на практика ще изискваме от тях, когато започнат да се трудят. Опитваме се да работим с професионалните гимназии и с Лесотехническия университет, за да обясним какво ние, като бизнес и предприятия, очакваме от завършилите дадена специалност да знаят. Искаме младите хора да са наясно, че когато един специалист с добри знания и умения дойде в предприятието, ще му се предложи адекватно на качествата високо заплащане. Въпросът със заплатата не е проблем, можем да платим много, ако идват професионалисти.

Проблемът е обратен – идват без знания и очакват да им бъде платено повече от добре. 

Работата ни като браншова камара с учебните заведения е свързана с организиране на кръгли маси, конференции и разяснителни срещи за решаване на проблемите, които сериозно застрашават бизнеса. Предложихме на Лесотехническия  университет преди няколко месеца например да се създаде база данни с подробна информация за студентите, за да знаем ние, работодателите, какви специалисти се очаква да излязат. В нея ще се включва кратко CV на студента, информация за неговия роден град, специалност, курс, оценка по дадени предмети. Ние от своя страна също сме готови да създадем база данни с наши предприятия, които са готови да приемат млади хора на стаж. Искаме да увеличим практиката на децата, защото

един от сериозните проблеми в образователната система е липсата на възможност за прилагане на наученото

на теория знание. Младите хора нямат досег с реалното производство, докато не завършат и не започнат работа. Целта ни е да привлечем студентите още след първи курс да идват на доброволен летен стаж по няколко месеца, разбира се, с някакво, макар и минимално, възнаграждение, за да влизат постепенно в тънкостите на професията.

Предстои на първия учебен ден в Лесотехническия университет в София да презентираме бизнеса пред студентите от първи курс. Искаме да разберат, че предприятията в бранша ги чакат да се изучат и след това да дойдат при нас. Търсят се всякакви кадри – от оператори на машини и дърводелци, работещи с масив, през монтажници и технолози, до конструктори и инженери. Няма звено, в което да не липсват кадри.  Средното заплащане в нашите предприятия е около 800 лева и нагоре.

В производството е така – при висока производителност на труда има висока добавена стойност, предприятието реализира печалба и има пари да плаща високи заплати на работниците. Когато обаче не се постигат необходимите производствени резултати, това рефлектира и върху заплащането. Що се отнася до усилията за въвеждане на дуалното образование, смятам, че идеята е добра, и се надявам да не се изкриви, както се случва с повечето неща в българската реалност. 

Сподели във Facebook