- В предишния разговор не успяхме да приключим с темата за отношението на Русия към България, затова предлагам да я продължим.

- След Октомврийската революция в стремежа си да разгори „световна революция“ Кремъл използва за троянски коне комунистическите партии в Европа. У нас главен проводник на съветската имперска политика e БРП(к). Ето част от фактите: под диктовка на Москва и Коминтерна през 1923 г. се организира т.нар. Септемврийско въстание, което довежда до хиляди невинни жертви. Извършва се най-големият за времето си атентат в черквата „Св. Неделя“ с цел унищожаване на българския политически и военен елит. През 1924 г. по нареждане на Коминтерна БРП(к) решава да се бори за ликвидиране на българската нация и държава като на нейно място се създадат македонска, тракийска и добруджанска нации. През 1934 г. Коминтернът налага и българските комунисти да приемат създаването на „македонска нация и македонски език“. След 9.09.1944 г. българският комунистически режим коленопреклонно изпълнява заповедите на Москва до 1989 г. В България е проведена кървава разправа с политическите противници под диктовка на Москва. Хиляди честни патриоти загиват без съд и присъда. През 1945 г. под натиска на Кремъл БКП силово македонизира 185 00 българи в Благоевградски окръг, а България бе принудена да се откаже от историческите си  права над Македония.

- Знае се, че БКП начело с Тодор Живков на два пъти предлага страната ни да се присъедини към СССР…


- Това е върхът на националното предателство на безродните ни русофили. Но най-пресният пример за нагла демонстрация на руското имперско поведение е изявлението на Пьотр Толстой, известен руски телевизионен коментатор. Той заяви пред БНТ с цинична откровеност, че Русия ще купи цяла България. Изразеното от Толстой е класически случай на господарско и грандоманско високомерие. Това може да си позволи само представител на имперска държава, която дава основание на нейните глашатаи да раздават заплахи по методите на Сталин и Хитлер.

- На българските русофили се противопоставят т.нар. русофоби...

- Да, те се противопоставят на безродната пропаганда на  русофилите, защитавайки по този начин българските национални интереси. Но веднага трябва да заявим, че русофобството е полезно само ако не преминава границите на политическо приличие. Това ще рече да не се нарушава националното възпитание и уважително отношение към другите държави, включително и към Русия. За съжаление сме свидетели на крайни антируски изказвания, което вече не е защита на националните ни интереси, а вид политическа провокация.

- След като не бива да сме „фили“ или „фоби“, какви трябва да бъдем?

- Отговорът е ясен: трябва да сме българофили! Това означава да бъдем честни и последователни патриоти, а интересите на България трябва да са ни най-скъпи и да стоят над всичко… 

- Кога у нас възниква германофилството?

- Веднага след като на българския трон се възкачва княз Фердинанд І. Той пристига в България с голям екип немски царедворци. Дотогава Германия не проявява определен геополитически, а икономически интерес към България. През първия период на царуването на Фердинанд той има определен принос за модернизиране и утвърждаване авторитета на младата българска държава. Една от големите му заслуги е изграждането на модерната и боеспособна армия. За тази цел той започва да изпраща българските старши офицери и генерали да се обучават освен в руските генералщабни академии и в германските военни училища. Завръщайки се в България, те прилагат успешно германската методика и система на обучение на войската на строг ред, дисциплина и боеготовност. Така постепенно се внедрява пиетет към немската войска и към всичко немско. Царят изисква да се въведе немският, тевтонски дух на боеготовност и боеспособност у българската войска. На второ място, по това време Германия се оформя като водеща страна в Европа не само със своята индустрия, но и със своята образователна система и научни изследвания. Това е повод стотици български младежи и девойки да заминат да учат в Германия. Завръщайки се у нас, те са вече изградени поклонници на германската наука и култура.

- По това време повечето преподаватели в Софийския университет са немски възпитаници…

- И не само това. В страната ни са открити няколко германски гимназии. Близо 80% от експорта на България е насочен към Германия. За разпространение на германофилството у нас изиграва положителна роля и фактът, че по време на двете световни войни сме съюзници на Германия.

- А кои социални среди стават изразители на германофобството?

- То се разпространява предимно в средите на българските комунисти и русофили, при това неравномерно. То се засилва сред тях по време на Втората световна война, когато БКП безпрекословно изпълнява заповедите на Москва. Днес България и Германия са членове на ЕС, където успешно си сътрудничат.

- Нека поговорим и за англофилията.

- За България и българите Англия научава по-подробно по време на Посланическата конференция в Цариград през 1876 г. Тя е свикана, за да заздрави разклатената позиция на Османската империя след Босненското и Априлското въстание. По време на проведените плебисцити на териториите, заселени с българи, английският представител Солсбъри научава с изненада, че на територия от 260 000 кв. км българската популация възлиза на около 3 500 000 жители. Това веднага поражда опасения у английските дипломати, че може да се създаде голяма проруска държава, която ще се превърне в мощен геополитически фактор в Източна Европа. Затова Англия и Австро-Унгария предлагат българското национално землище да се раздели на двея като се образуват две български държави – Източна със столица Търново и Западна с център София. Инак Англия никога не е проявявала някакъв специален интерес към България. Едва в навечерието на Първата световна английската дипломация полага усилия да привлече страната ни към Съглашението и ни обещава присъединяването на Източна Тракия до линията Енос - Мидия, след като сами си я отвоюваме от Турция. За Македония и Южна Добруджа  предлагат да се разговаря след войната. Тази колебливост, съчетана с много условности, принуждава България да се ориентира към оста  Германия – Австро-Унгария.

- Но поводът за българофобските изказвания на Чърчил са други…

- Защото по време на тази война нашите две държави воюват една срещу друга в Егейска Македония. Англичаните и до днес помнят битката при Дойран, където понасят огромни загуби. След края на войната Англия полага усилия да не ни се върне Беломорска Тракия, окупирана от нея и Франция, и през 1924 г. я предават на Гърция… Затова след Първата световна англофилството възниква само в ограничен кръг на банкери и предприемачи, които контактуват и търгуват с Англия.

- Нека да спрем дотук, а следващия път ще продължим с франкофилството и американофобията.

 

Сподели във Facebook