- Как нашите националреволюционери стигат до идеята за Балканска федерация?

 - В следосвобожденския период на България идеята за Балканска федерация е много тясно обвързана с Македонския въпрос, който е част от по-големия Източен въпрос. Тя често се предлага като изход от македонския „възел“. И присъства в повечето програми на ВМОРО. Сред привържениците й са редица видни дейци на организацията начело с Гоце Делчев. Нека отбележим, че тази идея се налага усилено при условие на засилващо се влияние на социалистическите настроения в България и в Македония. За това допринася обособяващото се ляво течение на ВМОРО начело с Яне Сандански. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. и настъпващото разцепление в БМОРО и по-късно във ВМОРО под напора на засилващите се процеси на дезинтеграция на организацията и влиянието на нейните членове социалисти се възприема идеята за създаване на Балканска федерация. Нещо повече – по време на  Младотурската революция се основава Народна федеративна партия, която също има за крайна цел създаването на Балканска федерация. Във Виена дори започва издаването на сп. „Балканска федерация“, което става орган на лявото крило на  ВМОРО.

-  Преди да се спрем на избухналата по-късно братоубийствена война в организацията, нека да си припомним кои са нейните истински лидери… Да започнем с Гоце Делчев…

- Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно прераснали във Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Роден e в Кукуш през 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българско униатско начално училище, след това българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в българската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където участва в организирането на таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София. В края на обучението е изключен заради участието му в стачка на юнкерите срещу битови неуредици в училището. Завръща се в Македония, където решава да се бори за свободата й. През есента на 1894 г. е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 г.  След това става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, като достига и до Неврокопско. Докато е в Щип, отново се среща с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и на други нелегални канали към вътрешността на Македония. 

- Защо Делчев отива в България и какви задачи изпълнява там?

- Заминава за София, защото е избран за задграничен представител на организацията. А като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери той създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България. Този институт започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението.

- Какви са функциите му като ревизор на четите?

- Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1897 г. обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев, учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов. През зимата на 1900 г. пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати. Там предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През март Делчев, придружен от Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия. Завръща се в Бургас в средата на април 1903 г.

- През същата година той е убит…

- През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста и прекъсва жп линията Солун - Одрин. А в началото на май тръгва за среща с водачите на Серски революционен окръг.  Обаче през нощта на 3 срещу 4 май четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от военното училище в София, блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът му пропада. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

- Какво става с тленните му останки?

- След като телата на убитите четници за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт, Гоце Делчев и Димитър Гущанов са погребани в общ гроб край село Баница. По-късно, по време на Първата световна война, костите на Гоце Делчев са пренесени в България от Михаил Чаков и до 1946 г. се пазят в урна в Илинденската организация. По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен. Обаче след деветосептемврийския преврат през 1944 г., под натиска от СФР Югославия и директно на СССР, Народна република България сменя политиката си по Македонския въпрос. По нареждане на ЦК на БКП костите на Гоце Делчев се предават на Скопие. Където са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас“.

- Какво е отношението на македонистите към личността на Гоце Делчев?

- Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „... един българин без значение за освободителните борби“, македонистите обявяват българина Гоце Делчев за македонец, което и досега е официалната гледна точка в Република Македония. Така че в съответствие с господстващото македонистко виждане в историографията на тази страна Гоце Делчев е етнически македонец!? Нещо повече, Скопие се опитва да внушава на младото поколение на Македония, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България. Това е абсолютна фалшификация, която се опровергава от редица документи и свидетелства.

- И накрая две думи за политическите му убеждения…

- Делчев отначало е привърженик на лявото течение в Македоно-одринското освободително движение и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които постепенно еволюират и застава на ясни български национални позиции. Той не подкрепя идеята за непосредствено присъединяване на Македония и Тракия към Княжество България, защото е републиканец. Но той стои зад идеята, че отношенията между България и Македония и Одринския вилает трябва да преминат през два етапа: първо двете области да се обособят като самостоятелна автономна единица, а втория вижда в два варианта: създаване на македонска република като част от Балканска федерация или конфедерация, или да стане автономната област по примера на Източна Румелия, която да се присъедини към България.

- Гоце Делчев демонстрирал ли е ясно българско национално съзнание?

- Да, и то неведнъж. Например не трябва да се забравят неговите мисли: „Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим турското робство“. И още: „Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин? Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещото им присъединяване към общото българско отечество“.

 

Сподели във Facebook