Хипстър – субкултурата от 90-те

Кристина ПЕШИНА

Трудно е да се каже какво е хипстър. Самата дума от английски език няма точен превод. Най-просто казано, жаргон, с който са наричани представителите на съвременната субкултура. Възможно е терминът да ви звучи непознато, но определено сте се сблъсквали с негови фенове по улици, заведения, на всякакви обществени места. Субкултурните движения целят разграничаване от масата, но парадоксалното е, че те бързо стават популярни, което ги отдалечава от първоначалния замисъл. Така уникалността им, задължително примесена с оригиналност, се размива в комерсиалното. Тъжно, но факт!

Може би голяма роля за това изиграва модната индустрия, която в даден момент започва да лансира визия, подобна на някое от движенията. Давам веднага пример с пънк модата във Великобритания. Та нищо чудно и хипстър визията да се превърне в модна икона. Но да започнем първо с това кои са те.

Първите хипстъри били привържениците на джаз музиката през 40-те години на двадесети век. Джак Керуак отделя специално внимание на тях в романа си „По пътя”. Нарича ги авантюристи битници, които обикалят Америка на стоп. Днес привържениците на субкултурата леко са се попроменили или просто са влезли в крак с времето. Слушат предимно инди рок. Жанр, който смесва различни стилове, но характерното е, че музикантите умишлено избягват големи музикални компании. Оттам и наименованието инди (независим). Предпочитат да залагат на гаражното и експериментално звучене, като така се противопоставят на комерсиалното.

Как да ги разпознаем? Стилът на обличане е особено характерен за всяка контракултура. Това е техният начин да се противопоставят на консуматорското меркантилно общество. Дрехите на хипстърите обикновено са втора ръка. Може и от някое винтидж магазинче. Огромни раздърпани тениски с идиотски надписи или направо лозунги. Карирани ризи, както и онези от не чак толкова далечното минало дънкови елечета. Панталоните са тесни със свръхвисока талия като през 80-те и задължително кецове. Всеки уважаващ себе си хипстър трябва да е обут в един такъв чифт! Чантите са заменени с платнени торби със същите предизвикателни послания като тези върху тениските. Да не забравим и множеството значки. Шаловете са от любимите атрибути и на двата пола.

Хипстърите възкресяват онова позабравено мъжко достойнство на лицето - мустака. В по-късните години се трансформира в брада, буйна и хаотична. Косата може да е и дълга, и къса. Важното е прическата да бъде максимално рошава, тип „клош”. Мрежестата шапка с козирка също е част от аксесоарния антураж. Цялата им визия е обърната назад във времето. Но не едно носталгично завръщане към отминалите дни, а бунт срещу диктата на модата. Често видът на хипстъра е в разрез с приличния външен вид изобщо и като че ли това е част от целта.

Един от отличителните белези на субкултурата надскочи нейните граници и е на път да се превърне в хит. Това са очилата. Онези с големите рогови рамки, докарващи зубър визията. От няколко години вече могат да се видят на все повече известни лица както по света, така и у нас. Историята на тези очила е много стара. Мартин Скорсезе ги ползва в свой филм, без да му мине през ума до какво ще доведе това. Самият режисьор носи подобни още от детска възраст.

Първоначално моделите са били само с диоптър, но поради големия интерес производителите пускат на пазара и без. Ако си падате и вие по тях, но се притеснявате, че не ви стоят добре, трябва да знаете, че те стоят по един и същ начин на всички. Най-меко казано, странно.
Хипстърите се придвижват с колело. Без скорости. Интересуват се много от фотография, но не и дигитална.

Снимки, направени с всякакъв друг вид апарат, който не е част от съвременните технологии, са за предпочитане. Ако нямат, снимат с телефон, но след това задължително снимките минават през обработка с някоя програма, докарваща им застаряващ вид. Всъщност те харесват всякаква поостаряла техника. Изключение прави айподът, който е заслужил уважението им. Всъщност проблемът при тях е, че държат на някои брандове, но пък искат и да бъдат асоциирани като хипита, като хора без пари, които и не се поддават на финансовите изкушения. Затова и ще ги видите да свиват тютюн.

Хипстърите често са хора от интелектуалните среди. Артисти, музиканти, художници. Претендиращи не само с различния си мироглед, но и с по-високото си IQ. Проблемът е, че днес е трудно да отсееш истинските от профаните. Твърде много хора започнаха да се вживяват в ролята на хора на изкуството. Често неудачници, които оправдават вятърничавостта си с изкуството.

Философията на хипстъра е непукизъм във всичките му форми. Не показват каквато и да е емоция и на повечето въпроси отговарят с краткото „Все едно”. Използват иронията като бръснач. Имат си и свой собствен език. Той е силно повлиян от интернет, като всичко най-необичайно и нестандартно е добре дошло. Повечето са директни заемки от английския и в повечето случаи не се знае какво точно означават.

През 2003 г. Робърт Ланхъм публикува първия „Наръчник на хипстъра”.  Там има всичко за това как трябва да се държиш и изглеждаш, ако искаш да се присъединиш към субкултурата. Дизайнерът Джони Кемпбъл от Белфаст пък измисля ръководство. Иконографии разясняват как трябва да е визията и какви аксесоари е необходимо  да притежава един истински Уилимбъргски хипстър. Независимо от всички наръчници, инструктажи и прочее имайте предвид, че никой хипстър не обича да го наричат така. Въобще – странни птици, но пък си имат неповторим, а както се оказва, и непреходен чар.

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 64