Нека представим поотделно основателите на Българската македоно-одринска революционна организация…Кука Да започнем с д-р Христо ТатарчевКукаКука...

- Той е български лекар, революционер, по-късно неин задграничен представител. Роден на 16 декември 1869 г. в град Ресен, в богато банкерско и търговско семейство. Негов брат е Михаил Татарчев, братовчед му Божидар Татарчев е също революционер от БМОРК. Първоначално учи в Ресен, сетне в Брацигово и в Пловдив. През 1885 г. като гимназист в Пловдив участва в подготовката на Съединението, организирано от Българския таен централен революционен комитет. Завършва гимназия в Пловдив през 1887 г. и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 г. учи в Университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където се дипломира като лекар с дипломна работа на тема „Професионални неврози“, която по-късно отпечатва.

- Кога и как се включва в революционната дейност?

- По препоръка на Спиро Костов, който е началник на тайната полиция на Българския таен централен революционен комитет, Христо Татарчев, заедно с Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Куше са приети за агенти и куриери на комитета. След това веднага се записва за доброволец в Сръбско-българската война. От средата на септември 1892 г. д-р Христо Татарчев е назначен за лекар в българска мъжка гимназия в Солун. През лятната ваканция на 1893 г. Татарчев обикаля големите градове на Македония Гевгелия, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес, за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население и положението на страната и главно на българщината. Кука

- Кога се среща с Даме Груев?

- През август 1893 г. в Солун се запознава с Даме Груев, с когото има четири срещи, на които разговарят за дейността, която им предстои като българи, за да се подобри политическото състояние на народа ни. Така се стига до 23 октомври, когато в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов се събират д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев и създават Български македоно-одрински революционен комитет – БМОРК.

- Какво мисли д-р Татарчев за бъдещото присъединяване на Македония към България?

- Ще приведа следния цитат от неговите мемоари: „Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „спрямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи...“.

- Как се развива по-нататъшната му дейност?

- На 27 август 1894 г. той председателства проведения Ресенски конгрес. По-късно д-р Татарчев е избран за председател и на Солунския конгрес на Българския македоно-одрински революционен комитет, като към организацията се присъединява и Одринският революционен окръг. На този конгрес се решава да се изпрати в София Задгранично представителство, за да поддържа тесни връзки с другия комитет – с Върховния македоно-одрински комитет - ВМОК. Както и с българското правителство и с различните български партии. Като първи задгранични представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров.             

- По време на Илинденското въстание той е в София, какво е неговото участие?

- Задграничните представители също приемат решението за въстанието и започват работа за подготовката му. След неговото зверско потушаване д-р Христо Татарчев и Христо Матов оглавяват създаденото в началото на 1903 г. „Благодетелно братство“, за да подпомогнат  пострадалите в Македония и Одринско. Интересен факт е, че турското правителство се свързва с д-р Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и изпраща чрез посредник. Междувременно  влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 г., където е избран за съветник на Задграничното представителство заедно с Тодор Лазаров, Пейо Яворов и Христо Силянов.  След Младотурската революция открито подкрепя дейността на Конституционния клуб. През 1910 г. е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО.

- И май зарязва призванието си на лекар….

- Напротив, през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война д-р Христо Татарчев участва като военен лекар в българската армия. След двете национални катастрофи Христо Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност. През есента на 1920 г. участва в създаването на „Македонската федеративна организация“. Това става повод за неразбирателството му с Тодор Александров. По тази причина д-р Татарчев напуска България и се заселва със семейството си в Торино. През 1941 г. по време на обединението на България установява  много близки и дори приятелски отношения с Иван Михайлов. След присъединяването на Македония към България, Татарчев временно се заселва в родния си град Ресен. По-късно се връща в София, но през 1943 г., по време на  бомбардировките, се премества в Нова Загора. В края на 1944 г., когато България е принудена да напусне Македония, Германия предлага на Иван  Михайлов да оглави бъдещата  „Независима македонска държава“. Тогава Михайлов от своя страна предлага на д-р Христо Татарчев да заеме поста  президент на бъдещата Независима република Македония, но докторът отказва. След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии и македонизация е принуден да замине за Торино. Умира на 5 януари 1952 г. в изгнание. На 23 октомври 2010 г. костите на д-р Христо Татарчев са положени с официална церемония в Централните софийски гробища.

 

Сподели във Facebook