Лайфстайл

24 Септември 2016

1994

Животът днес

 

- Акад. Велев, миналата седмица по инициатива на Центъра за национална сигурност към Българската академия на науките и изкуствата и с подкрепата на още 7 родолюбиви граждански организации проведохте пресконференция, посветена на международноправния статут на Западните покрайнини – това са територии в Р Сърбия, в които живеят наши братя българи, православни християни… Каква е конкретната причина за тази пресконференция?

- Конкретният повод е, че нашите политици вече обявиха безрезервната си подкрепа за членството на Р Сърбия в ЕС. Знае се, че тя вече е затворила 20 глави от общо 28 и може да се очаква останалите 8 глави да бъдат приключени до края на 2016 г. Но едно от важните изисквания за това членство е кандидатстващата страна да няма неуредени териториални проблеми със съседните й държави.

- Какви са неуредените териториални проблеми между нас и западната ни съседка?

- Ще обясня проблема максимално просто, за да го разберат всички народни представители от парламентарно представените партии: тези български територии, населени с чисто българско население, бяха собственост на СФР Югославия, а след като тази съюзна република се разпадна, Западните покрайнини веднага трябваше да бъдат върнати на България.

- Какви са международноправните аргументи за това искане?  

- Ще припомня на вашите читатели някои общоизвестни исторически факти. Ще започна с въпроса кога Западните покрайнини бяха отнети от България и присъединени към територията на някогашното Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Това стана след Първата световна война, когато нашата страна е принудена да подпише Ньойския мирен договор, съгласно който по „стратегически съображения“ ни се отнема територия от 1550 кв. км с население 125 000 българи.

- Какво става по-нататък?

- През 1929 г. в Кралството е извършен  военен преврат, в резултат на което дотогавашната държава на сърби, хървати и словенци се преименува в Кралство Югославия. Съгласно международното право смяната на името на държавата води до т.нар. „промяна на политическите обстоятелства“ (rebus sic stantibus). Това означава, че се анулират всички договори, подписани с другото име. От което следва, че тази територия трябва да бъде  върната на България.

- А защо това не се случва?

- Защото тогавашното българско правителство няма куража да постави въпроса за връщане на Западните покрайнини, тъй като по това време държавата ни е обградена с враждебно настроени съседи и съществува реална опасност те отново да нахлуят в България. Така пропускаме първата възможност да се възползваме от този исторически момент.

- Кога се появява вторият подходящ момент?

- Ще ви кажа, но преди това да ви припомня, че през 1947 г. Парижката мирна конференция решава да присъедини Западните покрайнини с техните 1550 кв. км, два  града, 122 села и 26 000 българи – към Федеративна народна република Югославия.

- Но не и към Р Сърбия!

- Точно така. Но нека проследим фактите. През 1975 г. Скупщината на ФНРЮ взема решение за промяна на името на Федерацията в Социалистическа федеративна република Югославия. Отново възниква казусът „промяна на политическите обстоятелства“, който позволява да се предявят претенции към СФРЮ да върне заграбената територия. Това не се случва. Комунистическото правителство не смее да предприеме стъпки, които не са одобрени от Москва. Така за втори път пропускаме своя златен шанс. След разпадането на Югославия възникват пет, а по-късно и шест независими държави. При това положение Западните покрайнини стават ничия територия!

Ще поясня - през 1991 г. в Югославия възникна гражданска война. В резултат на това тази страна престана да съществува като държавноправен субект и съгласно международното право всички подписани от нея международни договори губят правна сила и стават невалидни.

- Защо това отново не се случи?

- Защото нашите разноцветни политици обичат и се вричат във всякакви цветове, но не и в националния ни трикольор! Защото през периода 1991 – 1996 г. след гражданската война възниква нов статус на Западните покрайнини, но нито едно българско правителство не прояви интерес към съдбата на тази територия. Нещо повече – през 1996 г. Скупщината на Р Сърбия без никакво международноправно основание или решение на международен орган официално присъедини Западните покрайнини към Р Сърбия. На този незаконен акт, увреждащ националните интереси на България, не реагираха българското президентство, българското правителство, Народното ни събрание, нито една политическа партия. Отгоре на всичко българският министър-председател Жан Виденов бе поканен от сръбското правителство да посети Белград, за да бъде информиран за решението на Скупщината. След проведените разговори по време на последвалата пресконференция другарят Виденов заяви: „От днес нататък няма Западни покрайнини, а има Източна Сърбия!“. Съгласно българската конституция министър-председателят няма право еднолично да решава териториални въпроси на българската държава. С тази декларация Виденов наруши конституцията ни и е редно деянието му да бъде квалифицирано като „национално предателство“…

- През 1994 г. тогавашният Център за национална сигурност и стратегически проучвания, чийто ръководител сте, отправя парламентарно питане до министъра на външните работи Соломон Паси за съществуващите възможностите да си върнем Западните покрайнини. Какъв бе отговорът?

- Отговорът на министър Паси бе неточен и по-скоро неверен. Той се позова на Виенските спогодби от 1987 г., според които не може да има промяна на границите. Но тези спогодби отдавна бяха денонсирани, защото след тяхното подписване се обединиха Западна и Източна Германия, Чехословакия се раздели на две отделни държави, Югославия се разпадна, а за СССР да не говорим. Така че тази неадекватна и фалшива аргументация бе издържана в духа на политиката на Коминтерна за защита на сръбските интереси.

- Да се върнем към днешните сръбски интереси и намерението на тази република да стане член на ЕС…

- Във връзка с кандидатстването на Р Сърбия за член на ЕС се разкрива възможност, съгласно Лисабонския договор, да се обсъдят териториалните претенции между България и Сърбия. Обаче водачите на повечето български политически партии посрещнаха заявлението на сръбското правителство, че желае да стане член на европейското семейство, с прибързани декларации в духа, че „подкрепяме безусловно влизането на Сърбия в ЕС“Тези декларации се правят от водещи български политици, които  явно не познават Лисабонския договор и възможностите, които ни предоставя  той за решаване на евентуалните взаимни териториални претенции. Тоест отново, заради безхаберието и нихилизма  на политическата ни класа, сме напът да изпуснем историческия шанс да си върнем тези територии. Както стори преди време Словения, когато съседката й Хърватия преговаряше за членство в ЕС.

- Означава ли това, че каузата, за която се борите, е кауза пердута? 

- Не, не означава. Напротив, преди месец по наша инициатива бе направено парламентарно запитване чрез народния представител Велизар Енчев до външно министерство. От отговора на министъра се разбира, че не е в час с този фундаментален национален казус, следователно не е в състояние да защити българските национални интереси. Само ще припомня, че през 1963 г. България подписа 13 спогодби с Гърция. Тогава Тодор Живков  отказа предложението на преговарящите от българската делегация да се включат териториалните ни претенции към Беломорска Тракия. Тя несправедливо ни бе отнета през 1924 г. Но Живков предаде националния интерес, за да не разсърдим Гърция на „социалиста“ г-н Папандреу. Ще си позволя да припомня още един исторически факт –  през 1941 г. при подобна политическа ситуация тогавашните  министър-председатели Георги Кьосеиванов и акад. Богдан Филов успяха да върнат на България Южна Добруджа. Днес също се отваря небивала историческа възможност за подобен политически подвиг – България да си върне Западните покрайнини и да тури край на мъките на нашите сънародници, които живеят в непрестанен „нежен“ терор и в условията на непрекъсната денационализация.

- Какво смятате да предприемете по-нататък?

- Ние изпратихме на всички парламентарно представени партии нашите предложения за решаване на проблема. От международно-правна гледна точка съществуват следните възможности за решаване на този казус: 1. Да се покани Р Сърбия да върне на България безусловно Западните покрайнини в името на добросъседските ни отношения и в съответствие с изискванията на Лисабонския договор; 2. Р България да отнесе въпроса до Хагския арбитражен съд; и 3. Да се обяви пълна автономия – политическа, икономическа и културна, на Западните покрайнини при условия на съвместно управление между България и Сърбия. Ако политическите партии не реагират, БАНИ и подкрепилите я организации и съюзи ще организират национална подписка за референдум. Имаме готовност за това.

Сподели във Facebook