Използването на неплатен отпуск е една възможност според трудовото законодателство, при която работникът или служителят не изпълнява трудовите си задължения, съответно и не получава трудово възнаграждение (заплата), също така не се изплащат обезщетения от държавното обществено осигуряване, нито се осъществяват други плащания към него по специални закони. Но същественото е, че трудовото му правоотношение не се прекъсва, а се запазва.

Ползването на неплатен отпуск е в зависимост от волята на работодателя. На него законодателят е предоставил възможността да прецени дали и кога да разреши ползването на неплатен отпуск. Работодателят може да разреши неплатен отпуск независимо от това дали служителят е ползвал или не полагащия му се платен годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. В закона има и случаи, при които работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година. Става въпрос за работник или служител, който е встъпил в правоотношение с институция на Европейския съюз, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) или с други международни правителствени организации.

Неплатеният отпуск може да се използва в случаите, когато:

  • Работникът или служителят не е придобил право да ползва платен годишен отпуск;
  • Изчерпал е платения си годишен отпуск за дадената година, но му се налага отново да отсъства от работа по причини извън медицинската временна нетрудоспособност;
  • Има причини, поради които не желае да ползва в дадения момент платения си годишен отпуск.

За разлика от ползването на платен годишен отпуск, ползването на неплатения не е задължително. Няма и определена законова продължителност или ограничения за размера на самия неплатен отпуск. Той зависи само от искането на работника и от съгласието на работодателя - въпрос на съгласуване волята на страните.

Кодексът на труда е предвидил и възможността за неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 161, ал. 2 от КТ, ако друго не е уговорено в колективния трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се смятат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност. Този период може да бъде и няколко години.

Как се иска неплатен отпуск?

  • Подава се изрично писмено искане от страна на работника или служителя до работодателя за ползване на неплатен годишен отпуск по чл.160 от Кодекса на труда. Не е задължително искането да съдържа мотиви, но е желателно такива да бъдат посочени.
  • В искането се посочва периодът от време, за който се иска отпускът (брой дни), както и началният момент, от който ще започне ползването му, ако бъде разрешен.

Разрешението на работодателя трябва да е в писмена форма, под формата на заповед или на положителна резолюция, положена върху искането.

Може ли да се прекъсне неплатеният отпуск?

Това е напълно възможно, като ползването на остатъка се отлага за по-късен период. Предоставена е възможност на работника да прецени дали изобщо желае да се възползва от остатъка на разрешения неплатен отпуск след прекъсването му. За прекъсване се подава молба до работодателя, в която могат да са посочени мотиви, но това отново не е задължително.

Ако прекъсването на неплатения отпуск се налага, за да се замени ползването му с целеви отпуск, към молбата за прекъсване трябва да се приложат следните документи:

  • Ако става въпрос за временна неработоспособност - документи, които я доказват. Причина за възникването й може да бъде общо заболяване, професионална болест, трудова злополука, санаториално-курортно лечение, належащ медицински преглед и др.
  • При смърт на близък роднина - актът за смърт;
  • При възникнала необходимост за ползване на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 7 - повиквателна заповед за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия;
  • Ако служителят е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице – съответната призовка.

Искането за прекъсване следва да се направи веднага след настъпването на някое от обстоятелствата, посочени по-горе.

За времето, през което е прекъснато ползването на неплатения отпуск, работодателят дължи възнаграждение на работника или служителя по ред и начин, определен от основанието за прекъсване на отпуска.

Зачита ли се за трудов стаж неплатеният отпуск?

Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. За зачитането на трудовия стаж няма значение дали отпускът е ползван наведнъж или на части общо в размер от 30 работни дни за годината. Правото да се ползва неплатен отпуск не зависи от трудовия стаж на работника или служителя и може да бъде разрешен без оглед на това дали той е придобил правото да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ, както и дали това право е било реализирано.

Натрупва ли се неплатеният отпуск за следващи години?

Ако в рамките на една календарна година работникът не ползва неплатен отпуск, той не се прехвърля за ползване през следващата календарна година и не се натрупва, както и при прекратяване на трудовото правоотношение не се трансформира в право да бъде получено парично обезщетение.

В Кодекса на труда са предвидени и специални случаи, при които е уредена възможност за използване на неплатен отпуск при наличие на определени обстоятелства, посочени в цитираните по-долу разпоредби, а именно:

  • Неплатен отпуск в размер до 6 месеца за отглеждане на дете до 8-годишна възраст;
  • Неплатен отпуск за участие в конкурс (този отпуск се признава за трудов стаж);
  • Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на работничка или служителка с четири и повече деца (този отпуск се признава за трудов стаж);
  • Неплатен отпуск за учащи се при следните условия:

- когато със съгласието на работодателя работникът кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, той има право на платен отпуск, както следва:

1. при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни;

2. при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни.

Когато този отпуск е без съгласие на работодателя, работникът има право на този неплатен отпуск в споменатите по-горе размери, намалени наполовина (този отпуск се признава за трудов стаж).

Когато работникът или служителят не е бил приет в съответното учебно заведение, за следващите години той има право на неплатен отпуск в по-малкия размер, като този отпуск също се признава за трудов стаж.

Освен за кандидатстване учащите се работници и служители имат право на неплатен отпуск, разрешен от работодателя:

1. За подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година;

2. За подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения - до 30 работни дни, а във висши учебни заведения - до 4 месеца;

3. За подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца (този отпуск се признава за трудов стаж).

Когато обаче съгласие на работодателя не е дадено, служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в споменатите размери, намалени наполовина.

Сподели във Facebook