• Яне Сандански е една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи… Защо?
  • По време на комунистическия режим дейците на националноосвободителното движение в Македония са заличени и обвинени в български национализъм и шовинизъм. Тогава техният принос за освобождението на Македония е отречен. Десетки войводи и четници (само в Горноджумайска околия 187 души) са избити, а Яне Сандански е фаворизиран. Защото допуска ръководения от него революционен окръг да се превърне в свърталище на анархо-социалистически агитатори, които погребаха националната идея и провъзгласиха идеята чрез автономия към федерация. Стоян Бояджиев пише: „БКП направи всичко възможно, за да обоготвори един околийски войвода на ВМОРО, впоследствие фракционер в Организацията, и да го издигне като национален герой, от какъвто властващата партия е чувствала голяма нужда при провеждане на политиката им за федериране с Югославия“. Така БКП изгради мита за този български революционер –  национален герой, който се бори за свободата на Македония, а личният му живот е борба за свобода и съвършенство. За да го фаворизира като национален герой, БКП поръчва написването на серия от книги и статии.                          
  • Кой е Яне Сандански?
  • Роден на 18 (30) май 1872 г. в Шемето, най-северната махала на село Влахи, Мелнишко. По-късно семейството му се преселва в  Горна Джумая. Баща му участва в Кресненско-Разложкото въстание, след което се преселват в Дупница, която по това време е в рамките на България. Там Яне Сандански завършва начално училище и учи две години в прогимназията. В продължение на две и половина години учи обущарски занаят. Липсата на достатъчно образование го прави податлив на различни политически възгледи, особено на анархо-социалистическите. Това е причината по-късно да се проявява с първичните си и крайни възгледи при комуникирането със свои съмишленици и дискутирането на различни въпроси в революционната организация. В него се формира твърд характер, като в отношенията си с други лица стига до безпардонност. Обича да се налага при водене на спорове и се оформя като твърдоглав човек. Трудно прави компромиси. От 1892 до 1894 г. е войник в 13-и пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си като ефрейтор се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов
  • Но днес малцина знаят, че Сандански не е между  основателите на ВМОРО… Кога се включва в освободителното движение?
  • През 1895 г. той се включва в четата на ВМОК, ръководена от стария войвода Стойо Костов. Тя е в състав от 200 души, повечето от които са войници от българската войска, и 12 млади български офицери. Едва през следващата година Сандански узнава, че освен ВМОК съществува и друга, нелегална организация за борба в Македония и Одринско - ВМОРО.
  • Кога напуска ВМОК и се включва във ВМОРО?
  • След завръщането си в България Сандански става активен поддръжник на радослависткото крило на Либералната партия. И през февруари 1899 г. е назначен за началник на дупнишкия затвор. Работата му в затвора засилва твърдостта и грубостта в характера и обноските му. През същата година Сандански се запознава с Никола Малешевски и чрез него се среща с Гоце Делчев. На 30 юли 1900 г. заедно с Малешевски става делегат на дупнишкото дружество на Седмия македоно-одрински конгрес в София. За председател на ВМОК е избран Борис Сарафов, а през 1901 г. генерал Иван Цончев е включен в ръководството.
  • По какъв повод възниква конфликтът между Сандански и генерал Иван Цончев?
  • Този конфликт възниква по повод съхраняването на 700-800 пушки „Манлихер“, закупени от ВМОК, които Сандански прави опит да укрие в Дупница от генерал Цончев. Генералът се налага и Сандански му връща оръжието. Това поставя основите на първия разкол. След конгреса при избухналия конфликт между сарафистите и цончевистите във Върховния комитет Сандански заема различна позиция, близка до тази на Вътрешната организация. През април 1901 г. двамата с Малешевски стават делегати и на Осмия конгрес и подкрепят внесената от Никола Габровски резолюция за сътрудничество с Вътрешната организация и за „премахването на националните и шовинистическите вражди“ на Балканите. По това време се получава разрив в отношенията на ВМОК с ВМОРО. Поводът за този разрив е въпросът дали е назряла ситуацията за въоръжено въстание. Сандански твърдо застава на позицията на ВМОРО, като смята, че още не е дошло време за това. След завръщането си от конгреса Сандански окончателно решава да се включи в революционните борби на страната на ВМОРО. Той напуска държавната си работа като управител на затвора. И незабавно сформира първата си чета от осем души, с която тръгва на агитационна дейност в полза на ВМОРО из Горноджумайско и Разложко.
  • По това време ВМОРО вече започва да изпитва остра нужда от пари...
  • И поради тази причина организацията предприема няколко харамийски акции –  отвличания с цел да се получи паричен откуп. През лятото на 1901 г. Яне Сандански, Гоце Делчев и Христо Чернопеев се събират в Кюстендил да обсъдят паричния проблем. Сандански предлага да бъде отвлечен княз Фердинанд, но Гоце Делчев се противопоставя. Решават, че ако ще отвличат хора за откуп, това трябва да стане на турска територия. Междувременно присъствието на американска протестантска мисия в Пиринския край е повод да се обсъди възможността за отвличане на членове на мисията, за да се иска откуп.
  • Така се стига до аферата „Мис Стоун“…
  • Под това наименование влиза в историята случаят с  протестантската мисионерка Елън Стоун. На път от Банско за Горна Джумая тя е отвлечена от Яне Сандански и ръководената от него сборна чета, в която влизат Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Поискан е откуп от 25 000 златни лири. След дълги преговори революционерите получават 14 500 турски златни лири, които се използват за въоръжаване. Въпреки преследванията на 18 януари 1902 г. четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза. В началото на април 1902 г. Сандански  се връща в Македония. Той започва да обикаля заедно с Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов селата по брега на Струма, опитвайки се да се противопоставят на действащите в района чети на Върховния комитет на Юрдан Стоянов и Георги Янакиев. Хората на Яне агитират и срещу идеята за преждевременно въстание, подкрепяна от върховистите.
  • Напрежението между ВМОРО и Върховния комитет стига до братоубийствени сражения… Кога става това?
  • На 6 август 1902 г. четата на Сандански, заедно с демирхисарската чета на Илия Кърчовалията и неврокопската на Атанас Тешовски влизат в сражение с върховистката чета на капитан Христо Саракинов в местността Харамийската чешма между селата Петрово и Голешово, в което загиват Теофил Иванов, Ангел Спанчовалията и още трима върховистки четници. По-късно в Пирин трите вътрешни чети водят сражение с четата на Дончо Златков, в което загиват двама върховистки и един вътрешен четник.                  
  • Кога Сандански  се издига в основен авторитет в  революционната организация? 
  • След Горноджумайското въстание през октомври 1902 г. Сандански отново подновява организационните си обиколки из целия Серски окръг, Неврокопско. Неговият престиж като революционен лидер между населението нараства. Яне Сандански прави невъзможно оставането на Пейо Яворов в четата му. Това става в резултат на възникналата ревност у Сандански от интелекта и авторитета на Яворов и страха да не би Яворов да му оспори ръководството на Серския революционен окръг. Ето какво пише Яворов за него: „При малко повече самостоятелна мисъл, трезва амбиция и разборни средства той би бил един от най-едрите творци на македонската революция“.  Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Той се противопоставя и не се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
  • Но идва т.нар.  Кръстовденско въстание…
  •  След Илинденското въстание на 27 септември (14 септември) 1903 г. се вдига  Кръстовденско въстание.  Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. В тях заедно с Яне Сандански участват още кап. Юрдан Стоянов и полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.  Революционерът Георги Белев свидетелства, че при срещата на Яне Сандански с генерал Иван Цончев в местността Тумба в Пирин генералът казва: „Сандански, в България, при мирно време бехме противници, сега, в поробена Македония аз ви подавам моята братска, другарска ръка. Приемете я за благото и доброто на борческа Македония“.  През зимата на 1903–1904 г. в София се провеждат съвещания на ръководителите на въстанието от различните окръзи. Сандански също участва в тях и е един от основните критици на недостатъчно подготвеното въстание.

 

Сподели във Facebook