бебе Боксер

При покупка или осиновяване на домашен любимец много често бъдещите собственици виждат само настоящия момент. Не може да преценят нито рисковете, нито отговорностите, които ще последват.

Боксер на 15 г.

Един от тези фактори, които не се съобразяват, е, че домашните любимци също остаряват, а процесът на стареенето изисква допълнителни грижи. Пухената сладка топка, която сте взели в началото, става възрастна и е възможно да трябва да носи памперс, да не може да се движи, да има нужда от още лекарства и така докато не се разделите.

Вземайки муцунката на едномесечно пухесто дребосъче за домашен любимец, вие поемате отговорност за същата тази муцунка, но с проблемите на възрастното животно, което трябва да отгледате.

За нас хората е трудно да разберем, че пренебрежението ни към домашния любимец се „отпечатва“ като ваденка на неговото изражение. Домашният любимец става нещастен, когато:

  1. е приет за инструмент – закупили сме си домашен любимец, за да пази къщата, да лови плячката или мишките, да плаши нежелани субекти. Но той е само това – инструмент. Най-тъжно е, когато сме се радвали на същото това животно, когато е било сладко бебе, но в момента, в който е остаряло, започва да се приема за инструмент;
  2. правим неща, защото са модерни – а) купуваме си дадена порода, защото е модерно. Например: държим 80-килограмово бойно куче в апартамент с 50 m2 площ. Същото това куче е само на каишка, защото има природа, с която не можем да се справим и която не сме съобразили, когато сме го взели; б) купираме му ушите и опашката въпреки законовата забрана (която влиза в сила в България през 2008 г.), въпреки болките на животното, въпреки природата му.

Купирането на уши и опашка при кучетата се е появява покрай кучешките боеве, а после се превръща в мода. Смята се, че ушите са чувствително място и само пречат при бой с кучета. Прави се и с цел да примириш животното и да го накараш да бъде по-послушно. Не е случайно, че повечето бойни и ловни породи са с купирани уши и опашка. Какво причинява купирането и има ли полза от него?

 За съжаление, от купирането вредата е в пъти по-голяма отколкото ползата. Единствената полза oт купирането има само при някои породи. При тези  случаи манипулацията се прави, за да се помогне на въздушната струя да минава по-лесно и да не се възпаляват ушите. Но това са редки случаи и предимно причините за купиране на уши са естетически. Смята се, че кучето изглежда по-царствено с отрязани уши.

Като във фризьорски салон, стопаните отиват при лекаря и избират начин да бъдат отрязани ушите. Разликата е, че това е манипулация завинаги, а не просто прическа

Когато не чуват добре, кучетата накланят главата си настрани. По този начин звукът резонира в ушната им мида и те могат да чуят по-добре. Всъщност това е начин да „увеличат“ звука, както при хората, когато дърпат ушната си мида напред с шепа зад ухото. С купирането на ушите стопанинът отнема това природно право на кучето.

През опашката кучетата изразяват своята емоционалност, „носи“ миризмата, което им помага в общуването с другите животни и им помага в координацията – срежем ли я, ние ги лишаваме от всичко това.

Друг важен проблем при взимането на домашен любимец е недостатъчната информираност – не четем за породата им или като цяло за вида им. Тук може да се направи един интересен паралел – родителството при хората е свързано с много подготовка. Ако го пренебрегнеш, това ще се отрази на възпитанието на децата и на мнението на околните за вас. Същото е и с домашните любимци. Ако имате бойна порода куче, е грешно да се убеждавате как „точно вашето ще е различно“. Но няма! Може да е страхотно като малко, дружелюбно, но нима вие не сте се променили откакто сте били малки? Неслучайно казват, че децата са чисти. Така е и при животните – докато са бебета, те все още не се разбрали кои са и какви са техните лични характеристики. Тепърва им предстои изграждане на характер, който освен възпитанието на стопанина, зависи и от наследствените характеристики на породата.

Освен това при взимане на домашен любимец е важно да вземете предвид и вниманието, което ще му отделяте. Ако работите или пътувате често, а няма кой да се грижи за животинката, дали всъщност не ѝ вредите и по този начин не ограничавате свободата ѝ (прост пример – как ще се почувствате, ако ви се ходи до тоалетна, но са ви затворили, и знаете, че ако не изтърпите, вероятно ще ядете бой?). Логиката може да се приложи и при децата, тъй като всяко дете иска куче, но дете може ли да се грижи за дете? Не е справедливо да наказвате друго живо същество за сметка на егоцентричните ви щения за „пухче“ вкъщи.

Знаете ли, че в Германия процедурата по взимане на куче изисква одобрение и преминати курсове, които гарантират, че вие ще сте отдаден собственик. За разлика от Германия обаче, в България ние трябва да разчитаме повече на своята реална преценка за личните си възможности. Когато си взимате животно, вие приемате и професията на отговорен собственик. Не го ли сторите, резултатът ще е възрастната тъжна версия на онази сладка топка козина от началото. Но тя няма да има нищо общо със спомена и вината за това ще е само ваша.

Сподели във Facebook