- В родната историография се говори, че през 1878 г. възникват  революционните комитети „Единство“… Каква е идеята за тяхното създаване?

- Комитети „Единство“ възникват непосредствено след приключване на Берлинския конгрес и оповестяване на неговите решения. Първият комитет от тях е учреден на 29 август 1878 г. в Търново. Главната цел на организацията е записана в Учредителния протокол: „Единство на всичките българи и улучшението на тяхното днешно положение е подготовка на българите за борба за освобождение на Македония“. Сред  учредителите се открояват имената на участниците в „Славянското благотворително дружество“ – Любен Каравелов, архимандрит Стефан Хаджирадков, д-р Стат Антонов, Стефан Стамболов, Методий Кусев, Жоржо Момчев, Георги Живков, Ангел Попов, Димитър П. Иванов, Никола Икономов, Христо Караминков, Пандели Аврамов, Петър Цоков, Петър П. Димов, Атанас Андреев, Сава Фичев, Георги Попиванов, д-р К. Абаджиев, Н. Смилов, Атанас Бабев, Михаил Сарафов, Георги Златарски, Георги Киселов, д-р Д. Сарафов, Иван Кавалджиев, Цани Гинчев, Т. Василев, Н. Лазаров, Н. Момчев, Панайот Хаджирадков.

- Кои от изброените влизат в избраното ръководство?

- Почетен председател е архимандрит Стефан, председател е КукаКукаСт. Антонов, а подпредседател е Цани Гинчев. Секретари са Стефан Стамболов, Димитър П. Иванов и Никола Лазаров.

- Как този комитет работи за единство на всички българи и за това да се подобри тяхното положение?

- През декември 1878 г. Ст. Стамболов разработва и прокламацията „Какво да се прави!“, в която от името на общобългарските комитети „Единство“ се предлага в учредителното събрание да участват представители от всички български области, които да приемат и общобългарска конституция. На 31 август 1878 г. комитетът кани представители на градовете Габрово, Елена, Русчук и Варна също да създадат подобни комитети. На 9 септември 1878 г. се провежда ново заседание, на което присъстват делегати от няколко града - от Севлиево, Ловеч, Омуртаг, Габрово, Трявна, Дряново, Елена и Берово… Тогава е приет и уставът и са изслушани допълнителните обяснения на Стефан Стамболов и Димитър П. Иванов. В протокола от заседанието четем: „Всички представители одобриха началата и целта на комитета, признаха нуждата за работене и се задължиха, като се върнатъ всякой на местата си, да съставятъ подобни комитети, като се водятъ от Устава на Търновския комитетъ, от когото взеха и преписъ.” От цялата запазена документация ясно проличава динамичната и активна дейност, която развива комитет „Единство“.  Особена важност добива софийският комитет, чрез който най-вече се осъществява връзката с революционните центрове в Македония. Трябва да се знае, че създаденият комитет „Единство“ е първият опит да се институционализира общонародният порив за целокупна България.

- След този комитет възниква и друга българска революционна организация, създадена в Пловдив на 10 февруари 1885 г.

- Да, и първоначалната ѝ цел е извоюването на автономия на Македония към Западна Румелия, а в по-далечна перспектива – и образуването на Балканска федерация. Според Иван Андонов, който е един от основателите,  комитетът е основан сред всеобщото раздвижване на духовете по македонския въпрос по инициатива на велешанина революционер и опълченец Спиро Костов, който настоява Андонов и Захарий Стоянов да се заемат отново с революционна дейност с цел освобождение на македонските българи. Така се стига до 10 февруари 1885 г., когато организация се основава и първоначално е наречена Македонски комитет. Целта е ясна - подготовка на въстание в Македония, което да доведе до нейното освобождаване. Ето какво пише Иван Андонов в спомените си от 1929 г.: „Целта на комитета беше не само освобождението на Македония, но и обединението на целокупния български народ, който беше разпокъсан от Берлинския конгрес на пет части. Избра се и една комисия, която да изработи революционния устав на комитета“. За председател на Централния комитет е избран Захарий Стоянов, секретар е Андонов, а касиер - Тодор Гатев, членове са опълченецът Петър Зографски, учителят Тома Карайовов, въстаникът от 1876 г. Турчев, военният прокурор в Пловдив поручик Ганю Атанасов, секретарят на Дирекцията на правосъдието Иван Стоянович и Спиро Костов. По-късно се присъединяват пристигналите от Княжество България Коста Паница и Димитър Ризов, един от водачите на Либералната партия, Георги Странски, и др. Организацията основава революционни комитети и в градовете в Източна Румелия – в Станимака, Чирпан, където основен двигател е Стою Филипов, Голямо Конаре, Сливен, Ямбол, Хасково, Стара Загора, Татар Пазарджик, Бургас, Панагюрище. Спиро Костов е назначен за изпълнител на всички решения на Пловдивския централен комитет.

- Какво се знае за участието на ученици от Македония в този комитет?

- По препоръка на Захарий Стоянов са привлечени и учениците от Македония, които по това време учат в Пловдивската гимназия, между тях са и бъдещите големи имена в българската политика като Андрей Ляпчев, Пере Тошев, Христо Татарчев и Кушев, или други като Петко Германов от Дерекьой, Лозенградско, журналистът Ангел Семерджиев от Батак, Стефан Салгънджиев и Боню Баев от Шипка. Комитетът изпраща на агитационна обиколка из Македония Димитър Стерев от Свищов, Д. Голов и Воденичаров, които са заклети, снабдени с паспорти с чужди имена, пари и прокламации, издадени от тайния революционен Македонски комитет. Тримата обаче са заловени от османските власти.

През април комитетът изработва и отпечатва устав в печатницата на Семерджиев в Пловдив. Уставът е създаден по образец на този на БРЦК, изработен от Любен Каравелов и Левски. Комитетът е прекръстен на Централен български революционен комитет, като за цел са посочени освобождението и обединението на целия български народ. През лятото на 1885 г. комитетът организира кражбата на оръжие от военен склад в Чирпан. То трябва да бъде прехвърлено в Княжество България за въоръжаването на чети, които да заминат за Македония. Но властите залавят пратката и срещу извършителите е заведено наказателно дело. Захарий Стоянов решава, че правителството на Източна Румелия е сериозна пречка пред дейността на организацията. Основен приоритет на БТЦРК стават свалянето на източнорумелийското правителство и обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Сподели във Facebook