Великден е най-големият и почитан християнски празник! Всички с вълнение чакаме да забият камбаните на църквата в полунощ, когато ще изречем вълшебните думи „Христос воскресе!”.Яйцата вече са боядисани, козунакът е опечен. Неизменната традиция, следваща вековете и поколенията, не се променя. Но все по-малко са хората, които знаят откъде идват тези обичаи и какво е тяхното значение.

Още древните жители на планетата са имали своите обичаи, свързани с настъпващата пролет и приближаващото лято. Също като нас са имали своя умиращ и после възкръсващ Бог. Като цяло Великден се свързва с пробуждането, възкресяването за нов живот. Не може със сигурност да се каже къде точно се крият корените на култа.

Яйцето в цял свят е универсален символ на живота 

Още в дълбока древност то е било основна част от погребалния ритуал и се е поставяло в гробницата при покойника заедно с другите му вещи. Така хората са засвидетелствали вярата си в прераждането. Години по-късно традицията трайно влиза в християнската религия.

А зад обичая да се шарят яйца се крият куп легенди. Една от тях разказва за тяхното свръхестествено боядисване в червено, когато Мария Магдалена отива на гроба на Исус, за да ги остави там. Оттук и огненият цвят става символ не само на Божията кръв в християнството, а и на живота и слънцето в народопсихологията.

В различните краища на страната ни подготовката и посрещането на Великденските празници си имат своите местни традиции. Навсякъде обаче се отбелязва краят на великденския пост.

Според обичая се прави обредна трапеза,

която е богата и празнично украсена. Хлябовете са с различна украса и форма. В тях се втъкват едно червено и няколко бели яйца. Така те се носят като дарове на близки и роднини за здраве и изобилие. Други ястия, които задължително присъстват на трапезата, са агнешкото и зелените салати. 

Първото яйце се боядисва червено и се поставя пред иконата в къщата. Шарени яйца се оставят още в пристройките за животните и на нивата.  Поверието казва, че това е магия за добро и предпазване от злото.

Цялата седмица след посрещането на Великден е посветена на радостта от възкресението Христово. Момите излизат на мегдана и играят хора по цял ден, нагиздени с най-хубавите си и богато украсени носии, като ги сменят по няколко пъти, за да впечатлят със своята сръчност бъдещите си свекърви.

В повечето региони на страната яйцата не се шарят, а просто се боядисват. В други области като Самоковско, Ихтиманско, Ракитово, Чепинското корито, Етрополе, както и някои части от Североизточна България се използва така наречената восъчна техника за нашарването им. Освен червени с бели шарки се правят и бели яйца, рисувани с черен катран, а след това се оцветяват ръчно с памучни тампони.

След девети септември 1944 г. тази традиция в много от изброените места се забравя. Единствено в Чепинско тя остава популярна и дори претърпява своето прераждане в последните десетина година. Всяка година там се организират конкурси и състезания за най-майсторски боядисано яйце. Обичаят продължава да живее и се предава по наследство.

Восъчната техника е докарана до съвършенство в Чехия, Унгария, Хърватия. Понякога се използва и киселина, за да се получи ефект като дантела. Яйцата, естествено, са кухи. Отпечатването на тревички, листенца, цветчета също е разпространено в цяла Европа. Унгарците и немците изрязват различни форми от люспите на лука и ги залепват върху яйцето, което после варят.

Освен в боядисването на яйцата различия във великденските традиции има и при приготвянето на обредните хлябове. Но най-често срещаните символи са кръстът и слънцето. Популярни са и елементите от растителния свят както при украсата на хляба, така и при яйцата.

Освен шарените яйца великденските обреди включват и вкусните козунаци. Изненадах се, като разбрах, че те не са типични за нашата култура. „Нямаме козунаци! Обредният хляб може да е сладък, със стафиди, но е хляб, а не козунак!”, каза ми Светла Ракшиева. Козунаците идват от Централна и Западна Европа и са новата, по-модерна алтернатива, която се е промъкнала и при нас.

Всички страни в Европа посрещат Великден със свои собствени обичаи,

без да нарушават основните традиции. Например в Англия и Холандия популярна игра е подхвърлянето на яйцето във въздуха.

В някои части на Франция правят омлет от огромно количество яйца, който всички опитват и после го изсипват в реката за изобилие. В Чехия и Унгария момите носят яйца на момъка, когото харесват.

Освен в християнския свят яйца се шарят и в страните, които са близо до Божи гроб и Светите места. В Турция някои мюсюлмани също боядисват яйца, но предимно в жълт цвят. Красиво нашарено с орнаменти яйце може да се види дори в Китай. Явно символиката не признава граници и е успяла да намери място и в други народи и култури.

 

Сподели във Facebook