Личности

22 Октомври 2018

credoweb bg

Д-р Ирина Лазарова е съучредител и председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.Тя е дипломиран психодрама-терапевт, лицензиран когнитивно-поведенчески психотерапевт, обучител и супервизор. Член е на Българска Психиатрична Асоциация и бивш председател на Софийско псхиатрично общество.  

Д-р Ирина Лазарова, психиатър, терапевт по когнитивна терапия

С д-р Лазарова разговаряме за същността на когнитивно-поведенческата психотерапия:

През 50-те, 60-те години Аарън Бек, който е бащата на когнитивната терапия и в един момент работи с депресивни пациенти, започва да си дава сметка, че има определени аспекти от тяхното мислене, кои са съвсем съзнавани и те могат да бъдат обект на работа и на реструктуриране. Т.е. той изведнъж започва да си дава сметка, че може в по-краткосрочен план да се помогне на тази хора да излязат от депресията и да си стъпят на краката. И тогава той започва да изследва сънищата им, защото традиционно психоанализата изследва и сънищата и установява, че всъщност депресивните пациенти това, което мислят, това и сънуват. Това откритие го навежда на идеята, че тъй като при тези пациенти има нарушена логика на мисълта, трябва да се работи именно с това което те мислят. Ако се намерят доказателствата, че тяхното мислене не е „правилно“, разстроено е, и им се предложат алтернативи, те биха могли да започнат да мислят различно и съответно да се чувстват различно, от там да се промени и животът им. Така Бек постепенно създава когнитивната терапия, която в днешно време се превръща в един от най-широко разпространените, модерни подходи.

Как действа когнитивната терапия?

Основната на когнитивната терапия е свързана с това как мислим за определени неща. Така се определя начинът, по който ще се чувстваме, а от него и начинът, по който ще действаме. За да разберем защо се чувстваме по един или друг начин, трябва да си дадем сметка как мислим за определени неща, в какво вярваме и в какво сме убедени. Ако се промени начинът на мислене и видим друга гледна точка за определен проблем, и емоциите ни се променят, съответно избираме и друга стратегия за действие. На пръв поглед изглежда много просто, но хората са много сковани в определени нагласи и им е трудно да мислят за собственото си мислене. Но реално погледнато това започва да става все по-популярно.

Нещо като това да мислим позитивно?

Това не е тази много широко използвана спекулативна концепция за позитивното мислене, защото понякога позитивното мислене е едно насилие върху себе си. То не идва от естествени неща, които преживяваме, а е нещо наложено отвън и не води до съществена промяна в преживяванията. Това е общо взето ключовата концепция на Аарън Бек. Т.е. - начинът, по който мислим определя начина, по който се чувстваме. И хората не се разстройват от проблемите сами по себе си, а от интерпретацията, която стои зад тях. Поради тази причина един и същи реален проблем за един човек може да се окаже изключително драматичен и стресиращ и той да се съсипе. Друг човек може просто леко да се разтревожи, а трети може напълно да го игнорира. Това зависи от много фактори, защото това е една сложна система от ценности, вярвания, убеждения и т.н., които съставят светогледа ни.

Как можем да променим този си, неправилен и вреден за нас самите, начин на мислене?

Идеята е, че гледната точка трябва да се смени на базата на доказателства и постепенно реалното човек може да го види, пипне, прочете. Тогава се сменя и концепцията му. Т.е. научаването на нови неща променя гледната ни точка, както за нас самите, така и за света. 

Сподели във Facebook